Как да се оздрави КТБ?

„Няма данни и факти, които да налагат банката да бъде обявена в несъстоятелност”, смятат от консултативния съвет

„Няма данни и факти, които да налагат КТБ да бъде обявена в несъстоятелност”. Това обяви на пресконференция финансистът Емил Хърсев, като член на експертния консултативен съвет по проблемите на банката. Съветът излезе с меморандум с изводи, предложения и решения по темата за КТБ в четвъртък.

Според Хърсев има възможност банката да бъде оздравена и стабилизирана. Това обаче не може да стане без външна подкрепа, но в съзвучие с европейските правила. По думите му оздравяването на финансова институция преди всичко трябва да стане с ангажирането на частни капитали и средства за ликвидна подкрепа.

Мнението на експерта е, че още днес би могло да се пристъпи към решаване на малка част от проблема чрез търговската банка "Виктория" - по-малката от двете банки в икономическата група на КТБ АД. „Тази банка е в добро състояние и може да отвори клоновете си и да започне да работи”, коментира Хърсев, позовавайки се на мнение и на одиторите.

Той каза още, че не трябва да се прехвърлят проблемите на КТБ върху данъкоплатците и бюджета. С финансови инструменти могат да се ангажират частни средства - най-малкото на вложители в самата банка, за да се оздрави и стабилизира тя. Не е нужно от бюджета да се разходват пари за тази цел, смята той.

Снимка: БГНЕС

Разходите могат да бъдат поети за сметка на собствения капитал на банката, на провизиите и вероятно и на част от парите от негарантираните от Фонда за гарантиране на влоговете депозитори в банката. „Най- важното е банката да се оздрави и да работи, защото по този начин загубите ще бъдат най-малки”, посочи още Хърсев. „Ако банката се стабилизира и оздрави, загубите от вземанията, които не са гарантирани, ще бъдат минимални. Ако бъде оставена банката да фалира, загубите ще отидат към максимални размери, както прогнозират някои от изказалите се по този въпрос специалисти от следствието и прокуратура”, допълни експертът.

Сашо Дончев - член на консултативния съвет и Председател на УС на БСК, посочи, че за работодателите и синдикати е важна съдбата на фирмите с разплащателни и депозитни сметки в банката - над 25 000 служители са в риск да не получат заплати и от спиране на работата на предприятията. „Затова настояваме за възстановяване на работата на банката”, допълни Дончев. По думите му при желание на БНБ досега гарантираните депозити е могло да бъдат "оживени", като бъдат прехвърлени на други нормално функциониращи банки.

Според Валери Димитров - също член на съвета и бивш председател на Сметната палата, поставянето на КТБ под специален надзор означава, че целта на този надзор е банката да бъде оздравена. Идеята е "замразяването" да е кратко и навременно да бъдат предприети оздравителните мерки, а обикновено в страните с добри надзорни практики това се случва за дни и седмици, но не по-късно, отбеляза той.

Димитров посочи, че не е предложено на акционерите да осигурят капиталова и съответно ликвидна подкрепа на банката. Не се използва опцията за евентуално увеличаване на капитала с поканата на други банки, не се търсят други финансови институции. Вариант е Фондът за гарантиране на влоговете да стане мажоритарен акционер в КТБ и да се опита да я оздрави, за да може, ако е възможно, той да си спести плащането на гарантираните влогове, а те да бъдат поети от друга банка. Възможност има и чрез поемането на част от риска от кредиторите на банката - големите облигационери.

Според членовете на съвета трябва да се използват спешни оздравителни мерки по сегашното законодателство, които да се предприемат от БНБ, като част от тях съвместно с Фонда.

Синдикатите заявиха, че са притеснени за бизнеса и работните места. „Има готовност този гняв да се излее и то неконтролируемо”, каза Иван Кокалов - вицепрезидент на КНСБ. Според него "зад бездействието на БНБ се крият политически и икономически интереси" и по тази причина е "крайно време и прокуратурата да се намеси".

Меморандумът бе представен на финансовия министър.