600 хил. българи работят за под 352 лв. месечно

Най-често нископлатените работещи са наети в малки фирми и се трудят в отдалечени от административните центрове селища

Близо 600 хил. души или 27 % от всички работещи българи са в графата на нископлатените работещи у нас. За нископлатени работници се смятат тези, които получават до 67% от нетната работна заплата за съответната година.

За 2012 г. нетната работна заплата е 525 лева, а 67 на сто от нея са 352 лева. Данните съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на пресконференция, цитирайки данни изследване за цената на труда на Института за социални и синдикални изследвания към синдиката.

Нетно възнаграждение е чистата сума, която работещите получават след приспадане на данъците и социалните осигуровки. По думите на Димитров профилът на нископлатеният работник най-общо е жена в предпенсионна възраст, със сравнително ниско образование, работеща в преработващата промишленост или селското стопанство. Най-често нископлатените работещи са наети в малки фирми и се трудят в отдалечени от административните центрове селища.

Йорданка Пийвикова се доближава до този профил. Тя е на 55 г., живее в горнооряховското село Поликраище, където намирането на работа е трудна работа. „Като се види ЕГН - то в личната карта шанса е никакъв", обясни Пийвикова .

Йорданка, която от 2 месеца работи в селския магазин, разказва, че е трудно да се намери работа за хубави пари. „От 350 няма къде да се вземат повече пари. Специално тук на село. Злоупотребява се и така.”

При близо половината от нископлатените работници основната заплата е и брутна, тъй като към нея не се добавят никакви други плащания. На всеки пети му е била забавяна заплатата, а едва 13% са минали обучение през последната една година.

От КНСБ настояват държава, синдикати и бизнес да вземат спешни мерки. Предлага се още: да се регламентира, че 80% от възнаграждението е твърда заплата, останалите 20-ет - плаващи доходи. Да се въведе автоматична компенсация върху заплатите, която да зависи от производителността на труда във фирмата и инфлацията. А за всяка година да се договарят препоръчителни индекси за ръст на заплатите за всяка дейност.

Около 75% от нископлатените работници поне веднъж са оставали без работа, което се отразява на тяхната мотивация и трудова реализация, добавя Любен Томев от института. При тези, които не членуват в синдикална организация, вероятността да са нископлатени е над два пъти по-голяма, в сравнение с тези, които членуват в синдикат, отбелязаха от КНСБ. Изследването сочи още, че колкото по-кратко е времето на работа в една и съща фирма, толкова по-голяма е вероятността работникът да попадне в групата на нископлатените.

Основна цел, която синдиката си поствя по този проблем е повишаване на ефективността на колективното трудово договаряне и неговото разширяване; договарянето на системи за заплащане, които да съответстват най-пълно на резултатите и труда, вложен в производството; пряко участие на синдиката в различните форми за подобряване на качеството на работната среда.

Стана ясно още и, че КНСБ ще разработи интернет базирана информационна система, която да показва кой какво трябва да извършва на работната си позиция и какво трябва да бъде заплащането за труда му.

Анализът се базира на сектори и сходни производства в ЕЕ и цели да даде по-справедливо "аранжиране" на заплащането на фирмено ниво, коментира Димитров. Ще бъде даден и примерен модел за заплащане в мултинационалните компании. В момента в малките фирми няма никакви системи на заплащане, отбелязаха от КНСБ.

Според синдиката разходите за труд у нас варират в широк диапазон като процент от общия разход за дейността - от 2,6% - в металургията, до 37,8% във въгледобива. Анализът им отчита много нисък дял на разходите за обучение и квалификация - от 0.01 на сто - в строителството, до 0.83 на сто - в транспорта и складирането. Разходите за обучение са ниски и като абсолютна стойност - около 70 стотинки годишно за един наемен работник в строителството.