Насоченият към най-уязвимите в обществото Бюджет 2013 мина на първо четене в НС

Документът се концентрира върху увеличаване на доходите, твърди Дянков

Законопроектът за държавния бюджет за 2013 година мина на първо четене в парламента с гласовете на 122 народни представители.

Милиард и двеста милиона лева повече приходи са заложили управляващите в документа. Очаква се приходите да постъпят от повишената събираемост на данъците.

Проектът на бюджет бе представен от мнозинството като насочен към най-уязвимите слоеве на обществото, защото в него са заложени по-високи пенсии и минимални заплати. Опозицията обаче го видя като предизборен.

Проектобюджет 2013 предвижда 30,6 милиарда приходи - с 1,8 милиарда лева повече от записаното в Бюджет 2012. Срещу тези приходи държавата планира 31,7 милиарда разходи и дефицит от 1,1 милиарда лева.

10 милиарда лева са предвидени за социални разходи, 3 милиарда лева са парите за здраве, а 2 милиарда и 900 милиона - за образование. Средствата за култура са с 35 милиона лева повече, а за ремонт на общински пътища - с 50 милиона лева повече от тази година.

Заложено е увеличаване на минималната работна заплата до 310 лв. , а от 1 април следващата година. Ще бъдат предоговаряни осигурителните прагове. Максималният осигурителен доход става 2200 лева. Гарантираният минимален доход остава 65 лева, а 250 хиляди българи ще ползват социални помощи.

Отново от 1 април размерът на пенсиите ще се увеличи средно с 9,3 на сто, за което в бюджета са предвидени близо 600 милиона повече.

За 2013 г. общините ще получат общо приходи за финансиране на разходите си в размер на 4 123 600 000 лв., като сумата е по-голяма с 213.4 млн. лв. от тази за 2012 г.

На фона социалния позитивизъм обаче се въвежда спорният 10-процентов данък върху лихвите от депозитите.

Финансовият министър Симеон Дянков, който присъства на първото четене на документа в НС, заяви, че Бюджет 2013 се концентрира върху увеличаване на доходите. Сравнявайки България с другите държави от региона, той все пак подчерта, че изготвяните през последните години бюджети са били във време на криза.

„Основна задача за бюджета през 2010 беше да се върнем към финансова стабилност. През 2011-2012 беше цел да се запази стабилността. За 2013 се концентрираме върху увеличаването на доходите”, каза Дянков.

В приходната част за следващата година управляващите разчитат основно на увеличението на осигурителни вноски в сектора за отбрана и сигурност, от което се очаква да постъпят 230 милиона лева. Очаква се и запазване на заетостта и нивото на безработицата.

Политици, експерти и финансови институции вече предупредиха, че приходната част, предвидена от управляващите, е прекалено оптимистична. Заместник-финансовият министър Владислав Горанов обаче заяви пред bTV, че не съществува риск за събирането на парите, а изпълнението е реалистично заради номиналния ръст на Брутния вътрешен продукт за догодина.

"Трябва да се има предвид , че ръстът на приходите се дължи на увеличените осигурителни вноски на тази категории лица, които са заети в сектора отбрана и сигурност. Част от по-високия размер на приходите идва от техническа операция за реалните разходи за отбрана и сигурност”, каза Горанов.

Обсъждането не се размина без „технически” гафове. "Какво трио се е заформило", каза парламентарният шеф Цецка Цачева", без да знае, че микрофоните са включени. Коментарът й бе заради това, че на заседанието компания ще й правят нейните заместнички Менда Стоянова и Екатерина Михайлова.

На първо четене минаха и бюджетите за осигуряване и здраве

След като гласува държавния бюджет, парламентът ударно прие на първо четене и бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Здравната каса за следващата година.

449 млн. повече приходи в Националния осигурителен институт и 12 200 души повече осигурени, предвижда заложеният бюджет на общественото осигуряване. 585 милиона лева отиват за увеличение на пенсиите от 1 април средно с 9,3%. Минималната пенсия става 150 лева, максималната става от 700 на 770 лева.

„За първи път ще има възможност да се увеличават пенсиите, без да се увеличават дефицитите в осигурителната система,” заяви социалният министър Тотю Младенов.

От опозицията контрираха, че увеличението на пенсиите няма да покрие инфлацията. „Живеем в две различни Българии. Въобще няма да се повиши стандартът на живот,” каза бившият министър на труда и социалната политика Емилия Масларова.

Бурен дебат предизвикаха парите за здравеопазване. Въпреки че запазват размера на здравната вноска на 8% и дават допълнително 70 млн. лева на Здравната каса, управляващите бяха упрекнати, че тези средства няма да покрият допълнителните разходи като интензивни грижи, ваксини, решаване на репродуктивни проблеми и онколечение.

„Този бюджет е приблизителен и прилича на бакалска сметка. Плюс за приятелските болници и минус за неприятелските. НЗОК си е на автопилот, както и държавата,” заяви Мая Манолова от Коалиция за България.

„От дебата стана ясно че представителите на левицата не могат да смятат,” контрира здравният министър Десислава Атанасова.

За догодина са предвидени 70 млн. лева повече за редки заболявания, 12 млн. повече за хемодиализа и 157 млн. за хората с увреждания.