Над 1 млрд. евро тръгват към българските градове: Кой може да получи финансиране до 2029 г.?
С парите ще бъдат подкрепени инвестиции с дългосрочен ефект
Все още в крайните цени не са калкулирани увеличенията на всички суровини, казва Димитър Зоров
Според направена анкета, 44% от българите смятат, че ще се справят с разходите по празниците, докато 42% смятат, че няма да се справят.
Друг въпрос в анкетата, представена в предаването "Тази сутрин" по bTV е - "За какво ще отделите най-много пари?". 41,7% от българите са отговорили, че ще харчат разумно. Нашенците са посочили, че ще похарчат най-много пари за трапезата си- 28%, както и за подаръци- 23,9%.
Според икономиста Мика Зайкова обаче, за храна ще бъдат дадени повече пари. Цените всеки ден растат, така че хората ще дадат повече пари за храна от това, което си мислят.
"Всички суровини за млечните продукти са се вдигнали с между 60-80%. Цените по борсите са вдигнати с около 30-40%. Това означава, че все още не са калкулирани всички увеличения в крайната цена", смята председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.
По думите му най-ощетените са животновъдите. "При увеличение на суровините, най-вече фуражите, със 100% цената на млякото е вдигната с 60%. Те не могат да си покрият загубите", казва той.
"Преди две години изхранването на една крава е било 4000 лева, сега е 8000 лева. Подпомаганията тогава са 20%, а сега 8%. Българското производство ще изчезне и това е много тревожно", добави Зоров.
Когато се купува директно от производител, цените са с около 40% по-ниски, каза от своя страна Мария Жекова, водеща на "Вкусът на България" по bTV.
"Като пенсионер мога да кажа, лишението идва от неща, които иначе бихме си купили. Тоест едни пенсионер би се лишил от банани и мандарини, за да спести някой лева", каза още мика зайкова.
Повече, гледайте във видеото!
Изберете Business Новините като любим източник в Google
С парите ще бъдат подкрепени инвестиции с дългосрочен ефект
При този сценарий страната би могла да се присъедини към Валутния механизъм II (ERM II) още в средата на 2028 г.
Най-голяма тежест в индекса има качеството на живот, следвано от мобилността и гражданството