Кои са най-безопасните авиокомпании в Европа за 2026 г.?
Класацията се основава на седемзвездна система, която отчита сериозни инциденти
Кои болници у нас имат най-големи дългове?
Средната загуба на ефективност в университетските многопрофилни болници достига 19,3%
През 2024 г. болничната система в България показва значителни различия в разходите, приходите и ефективността си. Част от болниците са отчели загуби, което сериозно се отразява върху оперативността на цялата здравна система. Това показва новия доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) - "Проблемът на големите: Случаят с университетските и с държавните многопрофилни болници и тяхната техническа ефективност".
Снимка:
Canva
Загуби на болниците в България
Годишните разходи на УМБАЛ възлизат на 1,8 млрд. лв., а на МБАЛ – 580 млн. лв., от общо 3,8 млрд. лв., изразходвани за болнична помощ в страната. Така само тези две категории от общо 37 лечебни заведения формират над 64% от всички разходи в системата.
Анализът показва, че средната загуба на ефективност в университетските многопрофилни болници (УМБАЛ) достига 19,3%, докато при държавните многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ) тя е 16,1%. Като се изрази като дял от разходите на разгледаните лечебни заведения, това представлява пропилян ресурс, който през 2024 г. е можел да се използва по-ефективно.
Като процент от разходите на анализираните лечебни заведения, това представлява пропилян ресурс, който през 2024 г. е можел да се използва по-ефективно – 347 млн. лв. за университетските болници (УМБАЛ) и 94 млн. лв. за многопрофилните болници (МБАЛ).
Снимка:
Canva
Кои болници са загубили най-много?
През 2024 г. четири университетски болници са отчели загуба – „Александровска“, „Света Екатерина“, НКБ и „Лозенец“, като последната е с отрицателен финансов резултат над 23 млн. лв. Най-голяма печалба е регистрирана от УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив – над 16 млн. лв. Сред многопрофилните болници само две са на загуба, като размерът ѝ е незначителен.
Общите задължения на университетските болници достигат около 450 млн. лв., а на многопрофилните – 131 млн. лв. Най-задлъжнелите болници в първата категория, спрямо съотношението дългове/приходи, са „Лозенец“, „Александровска“ и НКБ, а сред МБАЛ – тези в Ловеч, Ямбол и Враца.
Откъде идват разходи?
Структурата на разходите показва значителни различия между двете групи болници. В и двете най-голям дял имат разходите за персонал – 48% за УМБАЛ и 69% за МБАЛ. Разходите за лекарства и медицински изделия са 37% от общите при университетските болници, но едва 14% при многопрофилните.
Какви са приходите?
През 2024 г. УМБАЛ са реализирали 504 хил. клинични пътеки, а МБАЛ – 275 хил., от общо 2,32 млн. пътеки в страната. Приходите от НЗОК са 1 млрд. лв. за УМБАЛ и 431 млн. лв. за МБАЛ. Тези 37 болници извършват около една трета от болничната дейност и получават пропорционално приходи. По отношение на плащанията за лекарства и медицински изделия обаче, само ограничен брой болници – 8 УМБАЛ и 3 МБАЛ – са получили средства, като стойността е 290 млн. лв. от общо 1,4 млрд. лв.
Анализът на ефективността показва, че всички болници, които не оперират на границата на възможностите си, биха могли да постигнат същите резултати с по-малко ресурси. Пресмятанията показват, че оптимизирането на работа на всички болници може да „освободи“ около 780 лекари, 959 специалисти по здравни грижи и 1 477 легла – приблизително 15% от целия наличен ресурс.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
