Какво става, ако работодателят не плаща осигуровките ни?

Ето какво трябва да знаете за правата си

Осигуровките са важна част от трудовите отношения, защото чрез тях се гарантират различни права - например при болест, майчинство, безработица, трудова злополука и пенсиониране. Но какво се случва, ако работодателят не внася дължимите осигурителни вноски?

Кой трябва да плаща осигуровките?

При трудов договор работодателят има задължение да изчислява и внася дължимите осигурителни вноски. Те се разпределят между работодателя и работника според правилата на Кодекса за социално осигуряване. Работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, пенсия, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Важно е да се знае, че работникът не носи отговорност за това, че работодателят не е превел в срок дължимите вноски. Задължението за внасянето им е на работодателя.

Това означава ли, че губим осигурителните си права?

Не винаги. Законът прави разлика между това дали осигурителните вноски са дължими, и дали действително са внесени.

Според НОИ за работниците и служителите осигуряването възниква от деня, в който започнат да упражняват трудова дейност, за която са дължими осигурителни вноски. За определени парични обезщетения обаче трябва да са изпълнени и съответните законови условия.

Затова неплатените от работодателя осигуровки не означават автоматично, че работникът губи всички свои права. Въпреки това проблемът може да доведе до сериозни усложнения, особено ако работодателят не е подал правилно необходимите данни или е декларирал по-нисък осигурителен доход.

Днес е последният срок да оспорите надути сметки за парно

Къде се връчва възражението

Една от най-честите схеми е работникът да получава част от възнаграждението си официално, а останалата част – „в плик“. В такъв случай върху реално получената сума може да не се начисляват необходимите осигуровки. Това може да се отрази на бъдещата пенсия, както и на някои обезщетения, тъй като размерът им е свързан с осигурителния доход.

НОИ посочва, че осигурителният доход за работниците включва получените, както и начислените, но неизплатени брутни възнаграждения, при спазване на съответните минимални и максимални прагове.

Как да проверим дали работодателят ни осигурява?

Работникът може да провери какви данни са подадени за него и какъв осигурителен доход е деклариран. Това е особено важно, ако има съмнения, че работодателят не изпълнява задълженията си. Добра практика е периодично да се проверява информацията за трудовия и осигурителния стаж и доход. При установено несъответствие служителят може да потърси съдействие от компетентните институции.

Какво можем да направим при нарушение?

Ако установим, че работодателят не плаща или неправилно декларира осигуровките, не трябва да пренебрегваме проблема. Първата стъпка е да се съберат документи и доказателства – трудов договор, фишове за заплата, банкови извлечения и други документи, свързани с трудовото правоотношение.

След това може да се потърси съдействие от Националната агенция за приходите (НАП), Националния осигурителен институт (НОИ) или Главна инспекция по труда, според конкретния проблем.

Важно е да се действа навреме, защото продължителното недеклариране или неправилното осигуряване може да създаде проблеми при доказването на реалния доход и трудовия стаж.

Кои доходи не се облагат с осигуровки и кога не се дължат вноски?

Ето кои са доходите освободени от осигуровки

Ситуацията е различна, когато работодателят изпадне в несъстоятелност. В определени случаи законодателството предвижда гарантирани вземания за работници и служители при несъстоятелност на работодателя. За тях съществува специален ред и определени условия.

Неплащането на осигуровки от работодателя не е дребно нарушение. Осигуровките са свързани с важни социални права – от обезщетения при временна неработоспособност и майчинство до безработица и пенсиониране.

Най-важното за работника е да проверява какъв доход и какъв стаж са декларирани за него и при съмнение за нарушение да потърси компетентните институции.

Работникът не бива да приема, че „щом получава заплата, всичко е наред“. Важно е не само колко пари получава, а и върху какъв доход е осигуряван и какви данни са подадени за него.