Как се изчислява обезщетението при безработица?

Заявлението за парично обезщетение за безработица се подава лично в избрано териториално поделение на НОИ

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или са дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Освен това те трябва да са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта, да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за старост в друга държава и да не упражняват трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване. Изключение е предвидено за лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Снимка: iStock

При определяне на правото на обезщетение се зачитат определени периоди, през които лицето не е работило, но законът признава времето за осигурителен стаж. Сред тях са платеният и неплатеният отпуск за отглеждане на дете, отпуските за временна неработоспособност, бременност и раждане, както и отпускът при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст. Зачита се също неплатен отпуск до 30 работни дни годишно и периоди, признати за осигурителен стаж по законодателството на друга държава съгласно международен договор, по който България е страна.

Трябва ли работодателят да каже заплатата още преди интервюто?

Какво ще знам още преди да кандидатствам?

Размерът на обезщетенията при временна неработоспособност се определя според осигурителния доход за предходен период. При общо заболяване дневното обезщетение е 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или осигурителния доход, а при трудова злополука или професионална болест - 90%. За общо заболяване се изискват 6 месеца осигурителен стаж, но размерът се изчислява върху 18-месечен период. При определени случаи, като неплатен отпуск, отпуск за отглеждане на дете или липса на осигуряване, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за съответния период. Доходът, от който се изчислява обезщетението, не може да надхвърля максималния месечен осигурителен доход.

Законът предвижда и различни обезщетения, свързани с карантина, санаторно-курортно лечение, гледане на болен член от семейството и трудоустрояване. При трудоустрояване поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест обезщетението компенсира разликата между предишното и новото среднодневно брутно възнаграждение и се изплаща за не повече от 6 месеца. При бременност, кърмене или лечение ин-витро се прилага 24-месечен период за изчисляване на разликата във възнаграждението. 

При бременност и раждане осигурените лица с най-малко 12 месеца осигурителен стаж за този риск имат право на обезщетение за 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Размерът му е 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или осигурителния доход за предходните 24 месеца, като не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение и не може да бъде под минималната дневна работна заплата. Законът предвижда и обезщетения при неизползване или прекратяване на отпуските за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на майката, както и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.

Заявлението за парично обезщетение за безработица се подава лично в избрано териториално поделение на Националния осигурителен институт или по електронен път с квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код. Важно е да се има предвид, че правото на обезщетение зависи основно от наличието на необходимия осигурителен стаж, регистрацията като безработен и липсата на друга дейност или пенсия, които изключват получаването му.