С 5,7 на сто повече са българските дружества, изпаднали във фалит през 2021 г.

Рискът от несъстоятелност остава значителен при високо задлъжнелите и новообразуваните фирми, формирани върху минималните капиталови изисквания

Българските дружества, изпаднали във фалит през 2021 г., са нараснали с 5,7 на сто, пише в редовния доклад на компанията за кредитно застраховане "Кофас", съобщава БТА. 

Сред основните фактори, които водят до по-висок процент несъстоятелност през 2022 година, са намалените държавни помощи, увеличените цени на енергийните ресурси и нарушените вериги за доставка са сред факторите, предупреждават експертите в доклада. 

През 2020 г. растежът в региона спадна с 4 процента след пропорционално увеличение от 4 процента през 2019 г. Същата пандемична година всички страни от ЦИЕ отбелязаха рецесии, вариращи от минус 8,1 на сто в Хърватия до  минус 0,1 на сто в Литва. Въпреки това бизнес несъстоятелността в икономиките от региона е намаляла през 2020 г. благодарение на мащабните мерки за подпомагане. Най-големи спадове на несъстоятелността са регистрирани в Литва и Латвия (съответно 50,3 на сто и 34,2 на то), както и в Словакия (25,8 на сто). 

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Броят на българските предприятията, обявили несъстоятелност, продължи да се увеличава през 2021 г. и въпреки забавянето на тенденциите до края на годината все още не би могло да се направи ясна оценка за 2022 г. Експертите обаче очакват увеличение на дружествата, изпаднали в неплатежоспособност, което се дължи на неотдавнашните сътресения в икономиката. 

Рискът от несъстоятелност остава значителен при високо задлъжнелите и новообразуваните фирми, формирани върху минималните капиталови изисквания. Онези предприятия, които се отличават с по-нестабилни бизнес модели, могат да пострадат в настоящата ситуация на нарастващи постоянни разходи. 

Глас от ЕЦБ: Три пъти трябва да се вдигнат лихвите тази година

Управителят на австрийската централна банка Робърт Холцман за опасната спирала между високите цени и исканията за по-високи заплати

"Когато става дума за фактори, които влияят върху тенденциите, трябва да се подчертае, че процедурата по несъстоятелност в България традиционно е бавна и това изкривява статистиката. Подобно на останалите икономики в ЕС, в България също наблюдаваме "зомби" ефекта от държавното финансиране, което поддържа дружествата на "изкуствено дишане". В момента геополитическото напрежение се увеличава заедно с волатилността на цените на основни продукти като петрол, газ и електроенергия. Това със сигурност ще окаже влияние върху оценките ни за следващата година", допълва Румен Шиков. 

Близо 27% повече жилищни сгради са въведени в експлоатация за първото тримесичие, спрямо миналата година

Новопостроените жилища в тях са 4299

Секторите с най-голям дял на несъстоятелност в България през 2021 г. са:

• Дейности в областта на личните услуги - 15,50 на сто;
• Строителство и недвижими имоти 14,15 на сто;
• Неспециализирана търговия 10,66 на сто;
• Бизнес услуги - 9,50 на сто;
• Облекла (6,59 на сто).

Забавени плащания, фиксирани разходи по време на блокирането, потиснатото търсене, недостатъчното финансиране и ограничените инвестиции са сред основните фактори, водещи до увеличение в посочените сектори.

Същевременно се наблюдават и сектори, които бележат устойчиво развитие въпреки ковид вълните. Те са с традиционно по-висока добавена стойност или такива, които въпреки намаляването на обемите успяха да компенсират недостатъчното търсене в една от бизнес линиите, с увеличение в други. Сред тях са:

• Производство и обработка на кожи - 0,19 на сто;
• Телекомуникационни услуги - 0,19 на сто;
• Електрически домакински уреди - 0,39 на сто,
• Инструменти за измерване и прецизност - 0,39 на сто,
• Алкохолни напитки -0,39 на сто.