На 400 км. от София: Най-тежката сграда в света, по-голяма от пирамидите, има 1100 стаи и струва 1,75 млрд. долара

Тежи над 4 милиона тона, построена е с милиони кубически метри материали и е сред най-големите административни сгради в света

В центъра на Букурещ се издига сграда, чиито размери будят възхищение. Тежи над 4 милиона тона, съдържа милиони кубически метри строителни материали и има подземни нива, обвити в легенди. Дворецът на парламента в Румъния е признат от Световните рекорди на Гинес за най-тежката сграда в света, а историята на изграждането му е не по-малко впечатляваща от мащаба му, пише Labrujulaverde.

Зад монументалната архитектура обаче стои проект от времето на комунистическия режим на Николае Чаушеску, за чието осъществяване са разрушени цели квартали на румънската столица.

Стомана, бронз и милиони кубически метри материали

Снимка: iStock

Дворецът е построен с около 700 000 тона стомана и бронз, 1 милион кубически метра мрамор, 3500 тона кристално стъкло и 900 000 кубически метра дърво. В сградата са използвани още около 200 000 квадратни метра килими и пътеки. Обемът ѝ достига 2,55 милиона кубически метра, което е с около 2% повече от този на Великата пирамида в Гиза, според медията. Общата застроена площ е около 365 000 квадратни метра, а височината достига 92 метра.

Мащабът ѝ е толкова голям, че Дворецът на парламента е сред най-големите административни сгради в света по размери, наред с Пентагона в САЩ и комплекса Long'ao в китайския град Дзинан.

Какво се случва със строежа на сградата, която може да побере 20 пъти Емпайър Стейт Билдинг?

Строежът на сградата струва 50 млрд. долара, а в последния момент се оказва, че шефът на проекта е сменен. Вижте как изглежда сградата отвътре

Проектът на Чаушеску, който променя облика на Букурещ

Снимка: iStock

Строителството започва през 1984 г. по нареждане на тогавашния румънски лидер Николае Чаушеску, който управлява страната от 1967 г. до свалянето си от власт и екзекуцията му през декември 1989 г. За мястото на новия комплекс е избран хълмът Спирий в централната част на Букурещ. Подготовката на терена обаче изисква мащабно разрушаване на съществуващата градска среда. Според публикуваните данни са премахнати над 7000 жилища, 12 църкви, две синагоги, три манастира, болница и Националният архив.

Проектът е поверен на младата архитектка Анка Петреску, която печели конкурса едва на 28 години. В работата участват около 700 други архитекти.

Сградата съчетава неокласически елементи, модернизъм и монументалния стил, характерен за социалистическия реализъм. Резултатът е комплекс с огромни зали, широки стълбища, мраморни повърхности и пищни интериори. Строителството продължава и след падането на комунистическия режим, като основният период на изграждане обхваща 1984-1997 г.

До 100 000 души са участвали в строежа

Снимка: iStock

Според различни оценки в изграждането на двореца са участвали до 100 000 души, сред които военнослужещи и работници, включително хора, принудени да работят по проекта. Някои източници посочват около 3000 смъртни случая в рамките на 13-годишния строителен период, но тази цифра не бива да се приема като окончателно потвърдена.

Трудът, материалите и ресурсите, вложени в комплекса, отразяват мащаба на амбицията на Чаушеску да превърне сградата в символ на държавната власт.

След политическите промени в Румъния съдбата на двореца е предмет на различни предложения. Обсъждани са варианти той да бъде разрушен, превърнат в казино или дори погребан. Нито един от тях не е осъществен и сградата в крайна сметка се превръща в седалище на румънския парламент.

Кога се очаква Румъния да приеме еврото?

Според министъра основен приоритет е изготвянето на надежден национален бюджет за 2027 г.

70% от сградата остава неизползвана

Днес в Двореца на парламента се помещават Камарата на депутатите, Сенатът, три музея и конферентен център. Въпреки това значителна част от огромния комплекс остава неизползвана. Според цитираните данни около 70% от сградата не се използват, а от първоначално планираните 1100 стаи са реализирани приблизително 400.

Комплексът има 12 надземни етажа и осем подземни нива. Под него се намират помещения, свързани с инфраструктурата и сигурността на сградата, а някои публикации описват и бункери, както и мрежа от тунели. Именно подземната част поражда редица истории за тайни маршрути и евакуационни пътища. Сред разпространените легенди са твърденията за тунелна връзка с градското летище и за два подземни прохода, предназначени за бягство при революция. Тези разкази обаче не бива да се приемат автоматично за доказани факти.

Сграда, която потъва под собствената си тежест

Един от най-любопитните детайли около комплекса е твърдението, че заради огромната си маса сградата потъва с около 6 милиметра годишно. Тази стойност се среща в публикации за двореца, но без достатъчно подробности за измерванията и методиката не може да се разглежда като независимо потвърден актуален показател.

Въпреки това самият мащаб на конструкцията поставя сериозни инженерни предизвикателства -от основите и носещите елементи до поддръжката на сложната вътрешна инфраструктура.

Достъпът на посетители е разрешен в определени части на сградата, но не всички помещения са отворени за туристи. Така Дворецът на парламента остава едновременно действаща институционална сграда, архитектурна забележителност и напомняне за една от най-мащабните строителни амбиции на комунистическа Румъния.