Как се промени индустриалната карта на Европа след COVID-19 и войната в Украйна?

Докъде се простира "експлозията" на промишлена дейност на европейската карта и има ли граници?

Когато служители на правителството на САЩ решават да притиснат Европа да направят повече, за да спрат технологичния напредък на Китай, те не се обаждат в централата на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел. Вместо това избират да пътуват до Нидерландия, домът на ASML Holding, единственият в света доставчик на оборудване за производство на полупроводници и по този начин да достигнат стратегически важна географска точка в глобалната война за чипове на стойност 380 млрд. долара, съобщава Bloomberg.

„Аурубис“ откри инвестиция за 800 млн. лв. в медодобивния си завод

Започва строежът за разширяване на рафинерията за катодна мед

Властта, упражнявана от ASML от неговия кампус във Велдховен, е пример за това как се променя бизнес географията на Европа.

А сега накъде? 

Френските фабрики за боеприпаси и италианските корабостроителници процъфтяват, докато войната в Украйна принуждава Европа да мисли за проблемите на отбраната. Фабрики за чипове се изграждат в градове, които все още носят белезите от Втората световна война. Калундборг, производствен център за Ozempic на Novo Nordisk, прави Дания страна с една огромна и водеща компания. Швеция използва своите залежи от суровини, които са от съществено значение за зеления преход; Финландия превръща фабриките за хартия във фабрика за суперкомпютри.

Снимка: iStock

Бързите комуникации, пътуванията и финансите направиха свързаността изключително важна и осигуриха работни места и капиталов поток къмголеми икономически центрове като Париж и Лондон, наднационални центрове като Брюксел и транснационални клъстери от Манчестър до Милано.

Завод нито в Ловеч, нито в Северна Македония: Next.e.Go е в несъстоятелност

Първоначалната идея бе те да се произвеждат в Ловеч и до края на 2023 заводът да започне работа

Днешният деглобализиращ се свят превърна тази връзка в слабост, особено с тези зависимости и физически връзки, които Европа по същество приемаше за даденост. Саботажът на газопровода „Северен поток“ след руската инвазия в Украйна беше скъпо напомняне за уязвимостта на Германия и Европа. Маршрутът за износ към Китай е прекъснат от блокади от ерата на пандемията, трансфер на технологии и конкуренция за суровини. Зависимостта от САЩ за технологии и сигурност изглежда рисковано, тъй като политическите ветрове се променят. Резултатът е нов фокус върху материалните нужди на европейските икономики и общества, казва Леви Саари от университета в Амстердам.

Снимка: Хювефарма

Китай доминира в световната верига за доставки на редки метали.

Следователно правителствени служители и високопоставени лица сега правят повече европейски спирки, отколкото в миналото. Дрезден, град, чието име все още носи наследството от бомбардировките от Втората световна война, се възражда като иновативен център за проектиране и производство на чипове – „суровината на XXI-ви век“, каза германският канцлер Олаф Шолц. Taiwan Semiconductor Manufacturing Co., заедно с Infineon Technologies, NXP Semiconductors и Robert Bosch, се споразумяха да построят там завод за 10 милиарда евро.

Продължи да четеш