Германия рискува да губи по 155 млрд. евро годишно заради AI
Генеративният AI би могъл да добави 440 млрд. евро годишно към германската икономика до 2034 г.
Очаква ли се поскъпване на ипотечните кредити у нас?
През юни ЕЦБ повиши трите си основни лихвени процента с 25 базисни пункта
Ипотечните кредити в България засега не показват признаци за рязко поскъпване, въпреки промените в лихвената политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това показва анализ на кредитния посредник „Кредит Мениджър“, според който решенията във Франкфурт не се пренасят автоматично върху цената на жилищните кредити у нас, цитира БТА.
През юни ЕЦБ повиши трите си основни лихвени процента с 25 базисни пункта - депозитното улеснение достигна 2,25%, лихвата по основните операции по рефинансиране - 2,40%, а по пределното кредитно улеснение - 2,65%. През юли централната банка запази нивата без промяна. В България средната лихва по новите жилищни кредити през юни е 2,41% при 2,43% през май и 2,44% година по-рано, показват данните на БНБ.
Снимка:
iStock
Въпреки това вниманието трябва да е насочено към цената на депозитите. Средната лихва по новите срочни депозити на домакинствата се е повишавала всеки месец от началото на годината - от 1,05% през януари до 1,57% през юни. Причината е, че при голяма част от ипотеките променливата лихва не е пряко свързана с „Юрибор“, а с референтни показатели, които включват цената на привлечения от банката ресурс. Затова евентуалното отражение от по-скъпите депозити би се усетило постепенно, а не внезапно.
„Основателно е хората да следят решенията на ЕЦБ, но не трябва да приемат, че всяко увеличение на лихвата във Франкфурт означава автоматично същото увеличение на тяхната ипотека. Много по-важно е как е структурирана конкретната лихва по договора и какъв референтен показател използва банката“, коментират от „Кредит Мениджър“.
Ниските лихви в момента се подкрепят и от високата ликвидност в банковата система. След присъединяването към еврозоната изискванията за минималните задължителни резерви бяха уеднаквени с тези в еврозоната, което освободи значителен финансов ресурс. Допълнително в края на 2025 г. и началото на 2026 г. домакинствата внесоха значителни средства в банките заради преминаването към еврото. Така финансовите институции разполагат с голям ресурс, докато конкуренцията за добрите кредитополучатели остава силна.
