Четири минути пеша от кухнята до трапезарията: Вижте замъка, който Марк Зукърбърг купи
Имотът струвал 51 милиона евро
Двете понятия са близки, но не означават едно и също нещо
Една компания може да премине през няколко етапа от началото на дейността си и понякога може да се сблъска с финансови затруднения, които застрашават продължаването на дейността ѝ. В такива ситуации възникват два термина, които често се бъркат: несъстоятелност и фалит. Въпреки че са тясно свързани, те не означават едно и също нещо.
Съгласно българския Търговски закон несъстоятелност може да бъде открита, когато търговецът е неплатежоспособен, а за дружествата с ограничена отговорност, акционерните дружества и командитните дружества с акции - и когато са свръхзадължени. Неплатежоспособността е налице, когато търговецът не може да изпълни определени изискуеми парични задължения, свързани с търговската му дейност, публичноправни задължения към държавата и общините или задължения по частни държавни вземания. Свръхзадълженост има, когато имуществото на съответното дружество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Откриването на производство по несъстоятелност не означава непременно незабавно прекратяване на дейността. Българското законодателство предвижда възможност за оздравяване на предприятието чрез план, който урежда начина за удовлетворяване на кредиторите и мерките за преодоляване на финансовите затруднения. Планът подлежи на приемане и съдебно утвърждаване съгласно установените в закона условия. Ако оздравяването е успешно и планът бъде изпълнен, компанията може да продължи дейността си.
Фалитът е широко използвано понятие в ежедневната реч, с което обикновено се обозначава тежкото финансово състояние на една компания и невъзможността ѝ да продължи нормалната си дейност. В българското право обаче последиците се уреждат чрез производството по несъстоятелност и съответните съдебни решения.
Когато са налице предвидените в закона условия, съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да постанови прекратяване на дейността му. В зависимост от развитието на производството може да се стигне до осребряване на имуществото на дружеството и разпределяне на получените средства между кредиторите по установения законов ред. След приключване на процедурата и изпълнение на съответните законови изисквания дружеството може да бъде заличено от Търговския регистър.
Основната разлика е, че несъстоятелността е правно уредена процедура, която може да включва опит за оздравяване на предприятието, докато „фалит“ обикновено се използва за описание на ситуация, при която бизнесът се проваля и се стига до прекратяване на дейността му.
Следователно финансовите затруднения не означават автоматично, че една компания ще прекрати съществуването си. Възможността за оздравяване зависи от конкретното финансово състояние на дружеството, перспективите за възстановяване и изпълнението на предвидените в закона условия. Ако оздравяването не е възможно или не се осъществи успешно, производството може да премине към осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите.
Когато съдът постанови осребряване на имуществото, синдикът извършва необходимите действия по установяване, оценяване и продажба на активите на дружеството. Те могат да включват недвижими имоти, машини, оборудване, превозни средства и материални запаси. Получените средства се разпределят между кредиторите според реда и привилегиите, предвидени в закона.
Ако стойността на имуществото не е достатъчна за покриване на всички задължения, е възможно част от кредиторите да не получат пълния размер на вземанията си. При изпълнение на законовите условия производството се прекратява, а дружеството се заличава от Търговския регистър. Така приключва съществуването му като юридическо лице.
Изберете Business Новините като любим източник в Google
Имотът струвал 51 милиона евро
Жената събрала в пликове всичките си ценни предмети, сред които 4766 златни монети и бижута
Евродепутатът смята, че Европа трябва не само да увеличава разходите си за отбрана, но и да създаде единен пазар