Френски депутати искат данък върху криптовалутите над 800 000 евро и глоби за недекларирани портфейли
В четвъртък финансовата комисия на френското Национално събрание гласува за разширяване на обхвата на данъка върху криптоактивите от 1 януари 2027 г.
Френските депутати предлагат богатите криптоинвеститори, които напускат страната, да плащат данък върху нереализираните си печалби. Предвиждат се и глоби до 10 000 евро за недекларирани портфейли за самостоятелно съхранение, като всички мерки трябва да бъдат гласувани повторно. Преместването в чужбина може да се окаже по-скъпо за най-богатите притежатели на дигитални активи, тъй като законодателите искат да включат биткойна и останалите криптовалути в данъчния режим, който вече обхваща инвеститорите в акции, предав Еuronews.
В четвъртък финансовата комисия на френското Национално събрание гласува за разширяване на обхвата на данъка върху криптоактивите от 1 януари 2027 г. Действащият режим облага нереализираните печалби при напускане на страната от лица, пребивавали във Франция поне шест от последните десет години, когато притежават акции и други ценни книжа на обща стойност над 800 000 евро. Предложената промяна ще въведе същия праг и за криптоактивите, включително токени, държани в чуждестранни платформи или в портфейли за самостоятелно съхранение.
Както при акциите, плащането ще може да бъде отложено при преместване в друга държава от ЕС или в определени други страни, а данъкът ще отпада, ако активите се запазят за период от две до пет години. Поправката обаче не определя конкретна данъчна ставка и не уточнява как ще се прилагат социалните вноски, които съставляват 18,6 процентни пункта от общата ставка от 31,4% за напускащите акционери. Вносителите, сред които комунистическият депутат Никола Сансу и 16 негови колеги от левицата, смятат, че криптовалутите не бива да бъдат освобождавани от данъчно облагане, приложимо към активи със сходна стойност.
Комисията подкрепи и предложение на центристкия депутат Шарл дьо Курсон, според което данъкоплатците ще трябва да декларират портфейлите си за самостоятелно съхранение, ако общата им стойност достигне или надхвърли 100 000 евро в края на годината. При неспазване на изискването глобите могат да достигнат 10 000 евро. Понастоящем задължението за деклариране обхваща само криптосметките в чужбина. Според поддръжниците на мярката, които се позовават на парламентарно разследване за рисковете от измами с криптовалути, през 2021 г. френските инвеститори са реализирали приблизително 3,5 милиарда евро печалби от криптоактиви, но са декларирали активи за едва 400 милиона евро.
Защитниците на криптовалутите обаче предупреждават, че създаването на подобен регистър може да доведе до изтичане на чувствителни данни и да изложи притежателите на риск от престъпления. Опасенията се засилват на фона на зачестилите отвличания, свързани с криптовалути във Франция. Полицията е регистрирала над 40 подобни случая между януари и средата на април, при около 30 за цялата 2025 г.
Друга поправка, внесена от Сансу, предвижда от 2027 г. размяната на криптовалути за стейбълкойни - токени, обвързани с валута като щатския долар - да стане облагаемо събитие съгласно действащия плосък данък от 31,4% върху печалбите от криптоактиви. В момента данък се дължи основно при теглене или използване на криптовалута за плащания. Депутатите гласуваха също инвеститорите да могат да приспадат загубите си от криптовалути от печалбите през период от десет години, както и планираната глоба за неспазване на исканията на данъчните власти за предоставяне на документи да се увеличи от 10 000 на 50 000 евро за всяко искане.
Правителственият законопроект засяга финансови институции, криптокомпании и онлайн платформи. Комисията обаче отхвърли предложението за по-широк данък върху богатството, включващ криптовалутите, както и инициативата на центристко-десния депутат Пол Миди плащанията с криптовалути до 1000 евро годишно да бъдат освободени от данъци.
Френският парламент разполага със срок до 10 декември, за да приеме бюджета, след което правителството може да го въведе с наредба. Приходните мерки се обсъждат на фона на нарастващите разходи по държавните заеми: доходността по френските десетгодишни облигации за кратко надхвърли 5% през този месец за първи път от 2002 г. насам. С наближаването на президентските избори през следващата пролет правителството на малцинството е изправено пред сериозни трудности при осигуряването на подкрепа за бюджета.
