Само България в целия ЕС би била засегната от нова газова криза

Страната няма алтернатива при евентуално спиране или нарушаване на доставките

Европа е по-добре подготвена да се справи със спиране на газовите доставки от Русия през Украйна, отколкото беше при газовата криза през 2009 г. В Европейския съюз само България не може да намери алтернатива при евентуално спиране или нарушаване на доставките, гласи доклад на Института за енергийна икономика към Университета в Кьолн, публикуван днес.

Според анализа на експертите след 2009 г. Европа е потърсила алтернативи и при повторение на сценария днес, би се справила значително добре. Слабото звено сред 28-те е България, която е силно зависима от руския газ и не може да намери негова заместител при нарушаване на доставките му.

Преди шест години газовата криза възникна заради спор за цената между Киев и Москва. Сега напрежението между двете страни предполага, че всеки един момент газът може да спре.

Докладът на 130 страници отбелязва, че сега Европа е готова за това предизвикателство и цялостната устойчивост на европейската енергийна мрежа е на по-добро ниво, като за това са допринесли няколко фактора.

Първо, търсенето в Европа е по-ниско от прогнозираното през последните пет години. Затова съществуващата инфраструктура успя да посрещне потребление със 100 - 200 милиарда кубически метра над настоящото. Освен това има допълнителни капацитети в случай на извънредна ситуация.

Второ, достъпът до алтернативни източници е по-добър. Това включва както руски внос (например „Северен поток”), така и други доставки като втечнен природен газ (LNG) и резерви. Това е компенсирало спада в добива на газ в Европа, което щеше да представлява заплаха за сигурността на доставките.

Трето, газопреносният капацитет се е увеличил за периода 2009 – 2014 г., включително трансграничните връзки.

Четвърто, от 2009 г. Европа прилага по-последователни и амбициозни регулации, засягащи сигурността на доставките.

Въпреки че до голяма степен зависи от руски газ, ЕС е по-независим от доставките през Украйна от всякога. През 2013 г. „Газпром” е осигурявал 29% от цялото потребление на газ в Европа, а 14% са идвали през Украйна.

Зависимостта от украинския транзит е ограничена. Между 2005 и 2014 г. транзитът през Украйна е намалял от 121 на 57 милиарда кубически метра годишно. Делът на руски газ, доставян през Украйна, е намалял от 80% през 2005 на 50% през 2013 и 30% през 2014 г.

Единствено България от всички 28 страни членки не е заместила липсващите доставки при евентуално прекъсване, отбелязват авторите на доклада.

Страните, които са високо зависими от украинския транзит са малки потребители на газ с годишно потребление под 10 милиарда кубически метра природен газ. Значителна част от използвания в България, Унгария, Австрия, Словакия и Чехия газ минава през Украйна от Русия, но само България не може да замести тези обеми с алтернативен източник.

Различни симулации, извършени от авторите на доклада, показват, че Украйна, България, Турция и Македония биха били най-засегнати при прекъсване на газовите доставки.

Като заключение авторите на анализа отбелязват, че преглеждайки изложените на риск страни, е важно да се отбележи, че опасността за прекъсване на доставките е регионална. Зависимостта от маршрута Русия-Украйна-ЕС е „регионален феномен, който не би засегнал целия ЕС”, пише още в доклада.