БГ Бизнес
Външният дълг на държавата расте, този на БНБ намалява
Дългът на сектор "Държавно управление" е почти 10,8 млрд. евро
Концесии на летища носят на държавата милиарди
БГ Бизнес
Сред обектите, които се очаква да привлекат инвестиции, са аерогарите във Варна и Бургас
Инвестиции от около един милиард лева се очаква да донесат на държавата концесионираните до момента десет инфраструктурни обекта, обяви транспортният министър Ивайло Московски на форум по темата. Той допълни, че е получавал сигнали от инвеститори от Китай, Русия и Турция на политическо ниво.
Сред обектите, които се очаква да бъдат използвани в полза на бюджета, са морските летища „Варна” и „Бургас”, които въпреки трудностите в началото вече имали изградени терминали и нови писти, уточни министърът. Очаква се на концесия да бъдат отдадени и още няколко „много важни” обекта, след които аерогарата в София.
Подготовка за предоставяне на концесия върви и за летищата в Пловдив, Русе и Горна Оряховица, както и пристанищата във Варна, Бургас, Видин, Русе и Лом. Започнали са подобни процедури и за няколко железопътни гари, каза още Московски. По думите му един от ключовите елементи в плана за преструктуриране на БДЖ е приватизацията на „Товарни превози”, за която се възлагат големи надежди.
В отговор на журналистически въпрос транспортният министър обяви, че закупените от Турция спални вагони ще бъдат пуснати в експлоатация през август. Макар че са „много модерни и съобразени с всички норми за сигурност”, трябва да минат през тестове.
Московски говори и за пътните проекти, като обеща, че до края на годината „Дунав мост” 2 и прилежащата инфраструктура към него ще бъдат готови. По думите му определящи за завършването на обекта са метеорологичните условия, тъй като финалните строителни дейности са асфалтиране и полагане на изолация, които изискват определена температура на въздуха.
Министърът припомни, че като част от ЕС страната ни може да се възползва от европейско финансиране в сферата на транспортните коридори. Общите инвестиции, предвидени до края на програмния период - края на 2014 г., са малко над два милиарда евро.
Търси се и решение за развитие на инфраструктура, която не може да се възползва от еврофинансиране. Разглеждат се възможностите в този случай да се приложи механизмът на публично-частните партньорства.
