Иван Искров: Българските банки са оперативно независими от гръцките

Според него страната ни не трябва да бърза с влизането в общ банков съюз с еврозоната

Българските банки нямат и едно евро експозиция в Гърция и не бива да се поставят в една група с гръцките банки. Това заяви гуверньорът на БНБ Иван Искров, който участва в кръгла маса за стабилността на банковата система като предпоставка за устойчив икономически растеж.

Искров подчерта, че макар и да има у нас банки с гръцки собственици, то те са български банки, оперативно независими от гръцките банки - майки и подлежащи на българския банков надзор.

Според Искров, стабилността на банковата система не е самоцел, защото липсата й много бързо ще доведе до влошаване на живота за обикновените граждани.

Гуверньорът на БНБ отново назова добрите показатели на българската банкова система - капиталова адекватност от 17, 52 процента, ръст на депозитите с около 13-14 процента и съответно висока ликвидност на банките, ръст на кредитите с 3,6 процента, при 0,2 процента ръст на кредитирането в еврозоната и 0,8 процента - новите страни - членки на ЕС по данни на ЕЦБ.

Относно лошите кредити - не искам само на мен да се задава този въпрос, но и на всички политици, които вземат решения, защото от години голям проблем за банковата система е обявяването на фалити със задна дата, а решение по този въпрос не се взема, посочи Искров.

Според него страната ни не трябва да избързва с влизането в общ банков съюз със страните от еврозоната.

Искров заяви, че не всички идеи, които идват от еврозоната и целят нейното укрепване, са добри за България. Като пример той даде идеята за данък върху финансовите транзакции.

За щастие няма да има такъв данък, ще има "засилено сътрудничество в еврозоната"; всичко това е въпрос на вътрешнополитически дебат на други страни и не е нужно да го прилагаме и у нас, каза Искров.

Новите страни членки на ЕС тръгват от много по-ниска база - те имат нисък БВП и трябва да догонват старите страни членки, затова подобни данъци не са добри за тях, посочи Искров.

В България банките кредитират основно реалната икономика и ако се въведе данък върху финансовите транзакции, то той ще се превърне в "данък оборот" и ще се плати от бизнеса и от обикновените граждани, обясни управителят на БНБ.

Една от последните идеи за въвеждане на банков съюз също е идея на големите страни в ЕС, а тези идеи не винаги отговарят на интересите на малките страни като България, смята Искров.

Самата идея по думите му още не е съвсем ясна, предвижда се страните от еврозоната да имат общи банкови регулации, но се говори също и за банков съюз на 27-те страни от ЕС.

Преди нашето правителство да гласува за или против подобно предложение, трябва да се разгледат всички плюсове и минуси за България, каза Искров.

Вероятно това е изход за еврозоната, защото има натрупани големи финансови дисбаланси, но преди да се създаде банков съюз, трябва да има и фискален съюз, иначе се поставя "каруцата преди коня", каза Искров.

На този етап ние сме резервирани към тази идея и съветваме и правителството да не избързва, защото става въпрос за сериозно прехвърляне на суверинитет от страна на България към европейските институции, поясни Искров.

Стабилната банкова система е предпоставка за икономически растеж, но не може да го създаде сама. Около тази позиция се обединиха и банкерите от водещите търговски банки у нас по време на кръглата маса. Форумът се състоя по повод днешното 20 годишно издание на банковите награди на Асоциация "Банка на годината".