Българинът харчи най-много за храна, европеецът - за жилище

Поне 35% от доходите на домакинствата у нас отиват за прехраната, сочат данните на НСИ

Близо 84 на сто от разходите на българина отиват за покриването на потребителски нужди, отчитат от НСИ.

Най-голямо перо в разходите е храната - за нея българите отделят 35% от доходите си. За алкохол и цигари отиват около 4,5%, за облекло и обувки – 3%, за битови нужди в жилището и горива за отопление - 14,4%, за обзавеждане на дома и ремонти - 2,8%, за здравеопазване - 5,7% , за транспорт – 6%, за данъци - 5,3%, а за отдих и развлечения – едва 4%.

Ако българинът средно през 2011 г. е получил 3 672 лева, за храна той е отделил 1 265 лева, за битови нужди в жилището и отопление - над 500 лева, за алкохол и цигари - 155 лева, за здравеопазване и транспорт - по около 200 лева, сочат още данните на националната статистика.

Според последно изследване на Евростат, една четвърт от доходите на европейските домакинства са отивали за жилища. Този разход средно за ЕС е бил 24%, като най-малко по това перо са отделяли в Малта - 12 %, в Литва – 15%, в Португалия – 16%, Кипър – 18%.

Най-много разходи за жилището са давали в Дания – 30%, Финландия, Чехия и Швеция - по 27%.

Най-малко за храна европейците са харчили в Люксембург и Обединеното кралство - по 9%, Ирландия - 9,8%, Австрия – 10%, Германия – 11%, Дания - 11,2%, Холандия - 11,7%, Кипър, Финландия и Швеция - по 12,4%.

Най-много средства за храна са заделяни в Румъния – 29%, Литва - 26,4%, Естония – 19% и Латвия – 18%.

Любопитно е, че за България няма данни в тази своеобразна класация на Евростат.

Най-много пари за ресторанти са давали в Испания, Кипър, Малта и Ирландия. Най-малко са ходили по заведения в Литва, Латвия, Румъния, Дания и Швеция.

За облекло и обувки най-малко са харчили европейците в Унгария и Литва, а най-много - в Италия и Люксембург.