Българите - сред най-мързеливите в Европа

300 000 души са имали възможност да започнат работа през миналата година, но са останали извън пазара на труда

Българите - сред най-мързеливите в Европа. Близо 300 000 души са имали възможност да започнат работа през миналата година, но са останали извън пазара на труда, сочат националната статистика. След нас в непрестижната класация са само хърватите и италианците.

В енциклопедиите, мързелът е определен като нежелание за вършене на дейност и желание за отдаване на почивка. В България обаче, хората, отказали да започнат нова работа, са не толкова мързеливи, колкото претенциозни

През миналата година почти всеки 10-ти не е искал да работи. Причините са различни, но най-често това е разминаването между търсенето и предлагането. "Проблемът е, че работодателите търсят хора със специфични умения, а хората търсят работата, каквато в момента не се предлага" Надя Василева, фирма за подбор на кадри

Иван Москов вече е пенсионер, но търси работа, защото пенсията му не стига. Според него проблемът не е в това, че хората не искат да работят, а малкото работа като цяло. "Аз съм електро, но ако се наложи и друго съм съгласен да правя, но докъдето ми стигат силите, защото трябват и хора за по-тежка работа", посочи той.

Според данните на Евростат най-мързеливи в Европа са италианците, а най-работливи германците и датчаните.

Въпреки негативния смисъл, който се влага в думата, мързелът може да бъде и много продуктивен. Според някои теории, мързелът съчетан с иновативност е предпоставка за технологичната еволюция. От тук и изразът "Мързелът е двигател на прогреса". И ако се опрем на тази максима, то България и Италия ги чака светло бъдеще