Българите с предпочитание към стоките родно производство

На най-голяма популярност се радват храните, а на най-малка - мебели, козметика и техника

Българите предпочитат да купуват стоки родно производство и подкрепят всички мерки за неговото стимулиране. Това сочи изследване на "Галъп интернешънъл" за нагласите и
предпочитанията спрямо българския произход на стоките.

Според данните, представени от Пламен Грозданов - директор на Съюза "Произведено в България", обществото твърдо подкрепя българското производство по отношение на храните. С най-голям дял сред предпочитаните стоки са хлябът, хлебните изделия и млечните продукти - с 91 на сто. Следват ги плодовете и зеленчуците - с 89%, месото и колбасите – 86%, лютениците и консервите – 75%, сладкарските изделия – 67%.

Това предпочитание обаче спада при стоки като дрехи, облекла, обувки - 48 на сто, мебели и обзавеждане - 36 на сто, козметика - 28 на сто, битова техника - 14 на сто. Алкохолни напитки от български произход предпочитат 36 на сто от българите, сочи проучването.

От сдружението отчитат известен пробив в усилията за партньорство с големите търговски вериги и консенсус по въпроса с разпределението на добавената стойност. По думите на Лукан Луканов - председател на Съюза, на теория хипермаркетите декларират желание за по-голямо присъствие на родни стоки по щандовете им, но реално не "свалят" цените си за достъп до тях.

Според ръководството на Съюза в условията на социален срив, безработица и нарастващ внос на стоки от чужбина, държавата трябва да предприеме мерки за насърчаване на малкия и на средния бизнес, а злоупотребата с пазарното положение на големите супермаркети да спре. Това може да стане с промени в Закона за защита на конкуренцията, свързани с техния монопол, смята Луканов.

Съюзът "Произведено в България" даде положителна оценка на първите стъпки на кабинета Орешарски, чиито действия били окуражителни. Основание за тази оценка давало решението за въвеждане на "касова отчетност на ДДС", което реално ще остави минимум 200 млн. лева в малките и средните предприятия. Режимът предвижда регистрираните по ДДС фирми да внасят дължимият данък към хазната едва при получаване на плащане по извършената от тях доставка.