Повече осигуровки, по-малко реформи и свит ръст на заплатите - какво ни готви Бюджет 2027

Планират се спестявания за 228,7 млн. евро чрез „оптимизация и контрол“ при ТЕЛК

България изпрати до Европейската комисия първия си бюджетен план като част от еврозоната, в който се предвижда приходите от социални осигуровки да скочат с над 10% (или с 1,219 млрд. евро), без срещу това да се залагат съществени реформи. Въпреки че процентът на осигурителните вноски остава непроменен, увеличението ще дойде от нов скок на максималния осигурителен доход, който от 1 януари става 2400 евро (при 2300 евро от 1 август тази година), носейки допълнителни 265,1 млн. евро.

Предстои второ поредно увеличение на минималните осигурителни прагове, което заедно с ръста на минималния осигурителен доход се очаква да вкара в хазната още 196,7 млн. евро. Това се случва след като миналото лято бе извършено повсеместно и на места доста произволно вдигане на праговете с над 20%.

Удължават дерогацията за българските дружества на "Лукойл"

„Предприехме необходимите действия, за да гарантираме сигурността на доставките и безпроблемната работа на рафинерията", подччертава министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев

На фона на тези повишени приходи, в социалната сфера правителството предлага предимно общи обещания за оптимизация, пише "Сега". Предвижда се увеличение на пенсиите по швейцарското правило с около 8% от 1 юли и ръст на обезщетението за втората година от майчинството, което според експерти е спорна стъпка, имайки предвид, че страната ни вече разполага с най-дългия майчински отпуск в ЕС. В същото време се планират спестявания за 228,7 млн. евро чрез „оптимизация и контрол“ при ТЕЛК – мярка, чиято формулировка не вдъхва доверие за реална промяна, но означава по-малко средства за хората с увреждания. За сравнение, говорената оптимизация на персонала в силовите министерства и ведомства ще има по-малък ефект върху бюджета, носейки съкращаване на разходите с 200,5 млн. евро.

Прогнозите за пазара на труда и икономиката като цяло остават сравнително мрачни, като държавата не предлага нови стимули. Очаква се растежът на заетостта през 2027 г. да бъде едва 0,2%, а безработицата да застине на ниво от 3,4%. Тъй като възможностите за преход от безработица към заетост са все по-ограничени, планът разчита на привличане на кадрова сила от чужбина или на връщане на неактивни лица в работната сила. В документа обаче липсва конкретна стратегия за активиране на хората, които трайно не учат и не работят.

Наред с това се очаква забавяне в растежа на минималната работна заплата, която се планира да бъде 660 евро (спрямо 690 евро по старата формула), а заедно със забавянето на инфлацията, ръстът на компенсациите на наетите ще се свие до 6,2%. Нарастването на производителността на труда пък ще остане на нива от около 2,3%, близки до тези от 2026 г.