Почти половината ученици у нас няма да работят това, за което са учили

Това показва последният анализ на Института за пазарна икономика

В последното си изследване „Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката – 2023“ ИПИ представя данни за това дали образованието съответства на икономическата ситуация в България.

Анализът и разработеният индекс съпоставят професионалното обучение по сектори и разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Измерването както на национално, така и на регионално ниво показва в конкретика къде подготовката на кадри среща търсенето и възможностите за реализация.

Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2023 г. е 53,6 т. (при максимални 100 точки), което означава, че почти половината ученици няма да работят това, за което са учили.

Основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между учащите и пазара на труда.

Индексът на съответствието измерва връзката между професионалното образование и профила на икономикат, а почти половината ученици няма да работят това, за което са учили.

Спрямо миналогодишното издание на индекса се наблюдава намаление от 1,2 точки. Причината за това се крие основно в свиването на приема в специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на разширен прием в специалности, насочени към професии в областта на информационните и комуникационните технологии. Въпреки че това прави несъответствието още по-дълбоко, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна.

ИПИ подчертава още, че продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда.

Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).

Регионите се представят различно – в столицата съответствието е най-високо.

Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката, сочи анализът.

Снимка: Институт за пазарна икономика

С най-висок резултат е столицата – 67,3 т., а с най-нисък – област Ловеч – 36,4 точки. Столицата запазва първото си място от предходното издание на индекса. Последното място на Ловеч се дължи на това, че е областта с най-висок дял на обучаващите се в специалности, насочени към сектора на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) при сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност в областта.

Как да се промени тенденцията?

Нужно е гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране.

Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование.

Така например силно специализираните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост.

Важен аспект в професионалното образование и дуалното обучение. Това ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения  и възможността за оставане на работа на мястото на обучението.

Ще се повиши и съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво.

Този подход трябва да бъде допълнен от възможност за трансфер между професии, както и от задължително професионално ориентиране на учениците.