Египет вече е ключов маршрут за кипърския газ към ЕС
Това е важна стъпка за регионалното енергийно сътрудничество в Източното Средиземноморие
Нов рекорд на необслужваните кредити у нас
Финанси
Банките не могат да съберат над 6 млрд. лева от фирмите и гражданите
Тези 16% или над 6 млрд. лева, които обяви БНБ, са просрочени и предоговорени кредити или заеми, по които банките са на загуба. Този процент постоянно расте. От статистиката става ясно, че най-трудно се издължават фирмите и получателите на потребителските заеми, а при ипотеките проблемите са по-малко.
Банкерите признават, че това от една страна са смущаващи нива, но при умело водене на бизнеса и в случай, че започне растеж на икономиката, положението ще се оправи. Финансистът Емил Хърсев дори откри зад тази статистика добра новина. Лошите кредити се е натрупват в портфейла на банките от две години. Според Хърсев достигнатото ниво нито е изненадващо, нито прекалено тежко.
„Ние помним далеч по-сериозни двуцифрени величини на лоши и несъбираеми заеми преди 1997г., така че и рекорд няма”, обяви финансистът.
Ако останете без работа и три месеца не си плащате вноската към банката, вашият кредит ще попадне в тези 16%. Дори и още от следващия месец да подновите вноските си, кредитът ви ще стои в лошата статистика още шест месеца.
Според банкерите, това което наблюдаваме в портфейла им е отражение на кризата. А кризата отдавна е отразен в порасналите лихви и такси. Преди няколко седмици БНБ отчете, че тази година всъщност е печеливша за банките. Сега техните мениджъри трябва да преценят дали да заделят тези печалби за черни дни.
От 16% лоши кредити, чиста загуба могат да се окажат и само 5-6%, защото другите, макар и проблеми, са обезпечени. Никоя българска банка не е кредитирала на сто процента сделките на клиентите си.
„Това е другата добра новина - а именно, че нашите лоши заеми не са чак толкова лоши, колкото заемите на американските ни колеги, които дадоха старта на тази световна финансова криза”, обясни Емил Хърсев.
Клиентите на банкерите не могат да разчитат на автоматично предоговаряне и разсрочване. Все по-често обезпечението се осребрява. Самата процедура обаче се точи месеци и години.
„В крайна сметка ключът към всичко е икономиката да почне да расте, за да се завърти машинката и да почнат да се генерират наново продажбите. Част от което ще отиде за справяне с лошите кредити от кризата”, обясни Левон Хампарцумян.
За следващите месеци е сигурно, че процентът лоши кредити ще расте. Ръстът на проблемните заеми обаче е далеч по-нисък от лихвите, т.е. има откъде банките да понесат тази загуба.
