Има риск стандартът за храните да остане само на хартия

Засега държавата не може да го контролира

Вече имаме Български държавен стандарт за киселото мляко. Нашият репортер Генка Шикерова разказва, защо има риск решението да остане само на хартия:

Заповедта за одобряването на Български държавен стандарт за млякото вече е факт. Изискванията ще влязат в сила до две седмици, когато се очаква да бъдат публикувани в бюлетина на службата по стандартизация и метрология. Фирмите, които ще слагат знак, произведено по БДС, не трябва да използват добавки, сухо мляко, консерванти или сгъстители.

Българското кисело мляко може да се прави само от сурово мляко плюс закваска. Оказва се обаче, че държавата не може да контролира стандарта, който въвежда, защото няма лаборатория за това. Единственото, което може да се наблюдава е, какво се влага пряко в производството.

"От там нататък контрола поема потребителят и също ДВСК”, коментира експертът Росица Еникова.

"В момента рутинните лаборатории не са и достатъчно оборудвани. Това е въпрос и на пари”, допълни тя.

"Ще имаме до дни възможност да изследваме. До две седмици, докато излезе стандартът, ще можем да проверяваме за сухо мляко”, каза министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.

Другият проблем, който възниква с въвеждането на стандарта е кой ще е органът, който гарантира съответствие между твърдението, че млякото е по БДС и това, което е в кофичката.

По думите на министър Найденов органът за съответствие ще го имаме със създаването на агенцията по храните.

За създаването на агенцията обаче също няма точна дата. От въвеждането на стандарта, който не е задължителен, са доволни млекопроизводителите, които очакват засилено търсене на суровината, както и покачване на изкупната цена, която в момента е от 35 до 50 стотинки на литър.

"В момента цената трябва да е от 75 стотинки до 80 стотинки и това трябва да бъде целогодишно - няма лятно, няма зимно”, заяви Танчо Колев, млекопроизводител.

До месец предстои одобряване на стандарти за сиренето. Ще последват и месните продукти.  

Гарантира ли ни новият държавен стандарт истинско качествено мляко?

Не може да се даде категоричен отговор. Образно казано - поставихме коня пред каруцата. Има документ, регламентиращ какво точно трябва да има в млякото, за да може да се казва българско кисело мляко. От тук нататък обаче има много въпроси. Основният е контролът. Единственото, което се случва в момента с връщането на стандартите, е да се отговори на очакванията на хората, които са особено чувствителни на тема качество на храни. Според едно проучване на НЦИОМ, над 90 на сто от запитаните искат връщането на държавния стандарт.

Да очакваме ли повишение на цените на млякото сега, заради по-скъпите инвестиции?

Според производителите - не. Според тях изискването за качество ще доведе до намаляване на печалбите на фирмите, които се ползват заместители на мляко, а продават продуктите си като млечни. Производителите твърдят, че на този етап цена за кофичка от около 80 стотинки е разумна. Но да не забравяме, че пазарът диктува правилата, а досега практиката показва, че евтиното винаги действа като магнит за потребителите.

Но все пак, въвеждането на изисквания и критерии за качество е добра стъпка. Сега идва по-трудната част - написаното на хартия да има реално измерение. Стандартът е пожелателен и киселите млека, кашкавали и сирена, в които има сухо мляко, също ще могат да запазят това наименование, но няма да имат знака за Български държавен стандарт. Така че за всички нас остава да четем етикетите внимателно. И още нещо- не се подвеждайте още от утре да давате парите си за нещо, което ви се рекламира като произведено по БДС. Стандартът все още не е влязъл в сила.