Живеем средно със 7-8 г. по-малко в сравнение с останалите в Европа

От БАН допускат намаляване на работещите до 2,9 милиона до 2020 г.

Два сценария за работната сила у нас през 2020 г., обяви Българската академия на науките. Работещите стават по-малко от неработещите или пък се увеличават, въпреки застаряването на населението.

Коефициентът на икономическа активност у нас в момента е 52%. Това означава, че 52% от населението между 16 и 64 години не ходи на работа. Средният показател за Евросъюза е 61%.

Според сценарий номер едно, държавата не прави нищо, а българите продължаваме да се топим и застаряваме. Работещите ще издържат с близо 400 хиляди повече неработещи. Според втория сценарий, работещите ще нараснат, въпреки застаряването.

Близо половината от жените с висше образование не раждат второ дете

Ако все пак го направят интервалът между двете раждания е около 7 години. 15% от висшистките никога не стават майки. Да намериш високо образована жена с едно дете не е никак трудно. Марияна Петкова е майка на 5 годишно момченце. Родила първото си и единствено дете на 35. Отлага щастливото събитие най-вече заради битови проблеми - като осигуряване на жилище и финансова сигурност. При нейни приятелки отлагането на раждането се дължи и на неодобрение от страна на работодателя.

Потребностите на жените са различни, според образованието и социалния им статус. Затова доцент Елица Димитрова от БАН смята, че универсалните социални мерки за насърчаване на раждаемостта не са достатъчно ефективни.

„Раждаемостта се отнася не само до раждането на определен брой деца, но също така и до начина, по който тези деца се възпитават, до техните перспективи, до възможността да им се осигури по-добро образование”, каза доц. Елица Димитрова.

Рискуваме икономиката бавно да забуксува, ако държавата не помисли за механизми, които да насърчават по-голяма част от населението да премине към икономически активното.

„Палитрата е толкова голяма! От една страна това са преквалификация на хората, които биха желали да продължават да работят и се стигне до обучението на хора, които нямат нужното образование, нямат нужните умения, за да заемат някакво работно място. Това е все във възможностите на държавата да смекчи тези дисбаланси”, коментира доц. Кремена Борисова, институт за изследване на населението и човека, БАН.

Възрастта, в която българите  поставят край на кариерата си е около 45 години. В някои Европейски страни пикът на професионално развитие на населението е 54 години.

Липсата на работа е основният фактор за изпадане в бедност. По данни от Националния статистически институт.

43% от българите не могат да си позволят да ядат месо

дори и през ден, а около две трети нямат пари, за да отидат на едноседмична почивка или да направят неотложен ремонт на жилището и колата. Немотията у нас е концентрирана сред самотните възрастни, родителите, които отглеждат децата си сами.

Средната продължителност на живота в добро здраве у нас е 65 години

Това показват данни на Световната здравна организация от 2003 г. След тази възраст хората се водят недееспособни и се предполага, че ще са с влошено здраве. Според учените, Министерството на труда и социалната политика трябва да поръча на академията специално изследване, с което да се проследят тенденциите на работната сила и на здравния статус на населението за десетилетия напред, преди да се вземат решения, свързани с пенсионната възраст.

У нас продължителността на живота е със 7-8 години по-малка, отколкото в западноевропейските страни, с които искат да изравним възрастта за пенсиониране, коментираха учените.