Дълговете ни растат: 1/4 от българите не могат да платят сметките си

Приоритетно се изплащат вноските по ипотеки и сметки за ток

Задлъжнялостта на гражданите и предприемачеството расте. Затова и бизнесът за събиране на вземанията набира скорост- броят на тези компании е нараснал шест пъти. Фирмите, предимно мобилни оператори, банки, небанкови институции и кабелни оператори, ползват външни компании, които да подсещат клиентите им, че имат да плащат вноски.

Какъв е профилът на длъжниците?

Анализът на фирмите, които събират забавени плащания, показва, че българинът държи да има собствен покрив над главата си и ток. Така вноските по ипотеки и за електричество се плащат приоритетно.

Съвсем на другия полюс е отношението към дължимото за парно, вода и кабелна телевизия.
Тези вноски се отлагат до последно, като анализаторите сочат, че не рядко длъжниците смятат, че изнасянето им от определено жилище по подразбиране прекратява договора с кабелния оператор например.

Сред най-честите причини за неплащане са невъзможността поради загуба на работа, болест и отсъствие на титуляра. Не са редки и случаите обаче, когато длъжникът просто е решил, че може да не плати. Или не е разбрал, че като си купува телевизор, който не може да си позволи, всъщност си е взел кредитна карта.

Кога сме склонни да си плащаме дълговете и кога ги трупаме?

Анализът показва, че средностатистическият длъжник най-често е от Северозападна България, мъж, над 40-те.

Склонни сме да си плащаме изрядно вноските през март, юли и декември. През септември и февруари невъзможността да се издължим е най-осезаема.

„Похарчили сме си парите за Ивановден и Йорданов ден. А септември  - има ученици, а през август сме похарчили до дъно кредитната карта”, обясни Райна Миткова, председател на Асоциацията на фирмите, които събират забавени плащания.

Вече дори и при минимално забавяне от страна на длъжника, фирмите за събиране на вземания се активират с напомнящи sms-и и десетки телефонни обаждания.

„Много често чуваме: Ама аз дължа 50 лева, на моите пари ли останахте.  Но ако имаме един милион потребители, това е голяма сума”, коментира Митова.

Много рядко длъжниците уведомяват доброволно кредитора за затруднението си. Най-често хората се крият и отказват разговор. Това обаче не решава проблема.

„В краен вариант идва съдът, където задължението не намалява, напротив, има и допълнителни разходи, които са за сметка на длъжника”, каза Димитринка Гринко, представител на фирма за събиране на плащания.

Не стигаме до решение, когато не успяваме да установим контакт. Когато длъжникът се укрива, добави Митова.  

За тази година междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с около 20%

Очакванията са догодина да нарасне с още 40 на сто. Срокът на забавяне на плащанията между фирмите е нараснал от 78 дни през 2010 г. на 105 дни през тази година.