Разположението на "Димум" не е случайно. Блоковете са издигнати в източния край на Белене, а от тях се открива директна гледка към крановете на неслучилата се атомна централа.
3 години след първата копка са построени около 10 панелни блока с различна големина. Част от тях дори са обзаведени. Стаите им са облепени с тапети, монтирани са врати, баните са с плочки, а кухните - с балатум.
Строителството на АЕЦ "Белене" е замразено в началото на 1990 година, а заедно с него е "замразен" и почти завършеният "Димум". Липсата на инвестиции, а не радиацията, води до превръщането на квартала в малък "близнак" на Припят.
Днес, 30 години след изоставянето му, "Димум" е превзет от гъста растителност. Контурите на улиците са напълно изчезнали, като за съществуването им напомня линия от електрически стълбове. Междувременно бетонните блокове бавно, но сигурно стават жертва на влагата и климатичните условия.
Жителите на Белене, включително децата, подминават изоставения квартал и в него не могат да се срещнат хора. Един от страховете на местните е свързан с възможността в блоковете да се настанят бежанци. Това изглежда нереалистично, предвид лошото състояние на сградите и необходимостта от скъп ремонт. Нереалистично изглежда и в квартала да се заселят работниците на АЕЦ "Белене", ако проектът все пак бъде завършен. Съдбата на "Димум" изглежда е да потъне в забрава.