Кирил Георгиев, “Захарни заводи”: Връщаме една от първите български вафли към оригиналната ѝ рецепта

Леблебията едва ли е първата съставка, за която човек се сеща, когато говори за вафли. Тя обаче е част от оригиналния крем на вафли “Чайка” още от края на 60-те години.

Повече от половин век по-късно “Захарни заводи” се връща към тази рецепта.

Всъщност “Чайка” е първата индустриално произвеждана вафла в България. В началото корите ѝ се пекат ръчно, а макар да се правят в същия цех в Горна Оряховица, производствената линия е автоматизирана.

Защо компанията връща оригиналната рецепта точно сега и как вафла, създадена преди повече от 50 години, намира място на днешния пазар, разговаряме с изпълнителния директор на “Захарни заводи” Кирил Георгиев.

“Захарни заводи” има история от над век. Колко от продуктите, с които компанията е започнала, продължават да живеят и днес?

“Захарни заводи” е основана през 1912 г. в Горна Оряховица от чешкия инженер Рудолф Пицка, който инвестира в България и създава фабрика за производство на захар там. Година по-късно дружеството се слива с местната фабрика за захарни изделия “Орбис” на братята Обрешкови.

Така повече от 100 години по-късно продължаваме да произвеждаме редица традиционни продукти като халва, локум, лимонови резанки.

Сред тях са емблематични марки като локума с розоберачката, карамелажните бонбони “Лукче”, десерт “Чайка”, вафла “Чайка” и халвата.

Горди сме, че сме успели не само да запазим тези марки, но и да ги развиваме и до ден днешен.

Тази есен обявихте завръщането на вафли “Чайка”, но продуктът всъщност не е изчезвал напълно. Какво точно се завръща?

Вафла "Чайка“ винаги е присъствала на пазара под някаква форма. Това, което правим сега, е връщане към оригиналната рецепта от края на 60-те и началото на 70-те години.

Класическата версия е с крем, в който има леблебия, а още от самото начало е съществувал и вариант с какао. Сега връщаме тези рецепти, но ги произвеждаме с ново оборудване и селектирани суровини.

Добавяме и тунквани варианти – тоест вафли, облети с кувертюр, включително разновидност с фъстък. Добавяме и различни размери.

Днес рафтовете са пълни с продукти без захар, с високо съдържание на протеин и т.н. Къде е мястото на традиционни продукти като вафлите в хранителните навици на съвременния потребител?

Потребителите имат различни предпочитания и няма причина едното да изключва другото.

Вафлите са много характерен продукт за България. Те са един от любимите десерти на българите и са част от ежедневието – с кафето, между храненията или като десерт.

Интересното е, че въпреки тенденциите към продукти без захар или с повече протеин, пазарът на вафли в България продължава устойчиво да расте – с около 3–5% годишно.

Търсенето на тунквани и нетунквани вафли е почти изравнено – приблизително 50 на 50.

Българският пазар показва, че има достатъчно голямо търсене на традиционни продукти. Именно затова пазарът на вафли продължава да расте.

За нас е важно вафла “Чайка” да остане разпознаваем традиционен продукт и да предложим автентичния ѝ вкус на пазара.

Защо решихте да се върнете към оригиналната рецепта точно сега?

Защото променихме изцяло производството. Инвестирахме в нова производствена линия и направихме основен ремонт на цеха. Искахме тази инвестиция да бъде съчетана с нещо, което действително ни отличава на един много конкурентен пазар.

А това е историята на продукта. “Чайка” е една от първите индустриално произвеждани вафли в България и рецептата ѝ впоследствие се превръща в прототип за много от вафлите, които се появяват на българския пазар.

Затова решихме да се върнем към автентичния вкус, но да го произвеждаме със съвременни технологии.

За част от хората това е вкус, който помнят от детството си, но как ще стигнете до по-младите?

Не искаме да разчитаме единствено на носталгията. Към младите хора посланието ни е по-скоро: опитайте първата индустриално произведена българска вафла.

Това е рецепта и вкус, които са се появили преди повече от половин век и са станали отправна точка за цяла продуктова категория. Тя е прототипът на всички останали вафли и вярвам, че тази автентичност има място и в ежедневието на съвременния потребител.

Има ли промяна в суровините, които ползвате?

При връщането на рецептата трябваше да я адаптираме към суровините, които се предлагат днес. Подбрахме доставчици и съставки с високо качество, така че да постигнем вкуса, който търсим.

Основните суровини са брашно, какаова маса и захар. При всяка от тях сме селектирали продуктите, които според нас дават най-добрия резултат.

Какво се е променило в самото производство?

Новата линия е в Горна Оряховица, в същия цех, в който е произведена и първата “Вафла Чайка”. Направихме основен ремонт на помещенията и монтирахме изцяло ново оборудване.

Проектът отне около година и половина – от заданието за изработването на линията до ремонта и пускането ѝ в експлоатация. Инвестицията е над 1,5 млн. евро.

Тоест рецепта от 60-те и 70-те години вече се произвежда на напълно автоматизирана линия?

Да. И точно това е интересното. В началото вафлените кори са се пекли ръчно от работничките в завода. През 70-те и 80-те години е внедрена германска производствена линия и производството постепенно преминава от по-занаятчийски към индустриален модел.

Сега правим следващата голяма крачка с пълната автоматизация. Но технологията не измества автентичността. Използваме я, за да произведем по съвременен начин продукт, който е създаден именно тук преди десетилетия.

Споменахте в предварителния разговор, че има хора, за които “Захарни заводи” е единственото работно място от десетилетия - как се вписват те в новото автоматизирано производство?

Имаме служители с над 40 години опит в производството на захарни изделия. Има хора, които са започнали трудовия си път тук и са останали в компанията през цялата си кариера.

В същото време новите технологии привличат и нови кадри, които приемат знанията и опита на тези хора. За нас това е много важна комбинация – ноу-хау, натрупвано с десетилетия, и съвременно оборудване.

Това е начинът да запазим традицията, без да оставаме в миналото.

Какъв е пазарният дял на “Захарни заводи” и какви са основните предизвикателства днес?

Трудно е да говорим за един общ пазарен дял при всички захарни изделия, но ние сме пазарен лидер във всяка една от категориите, които произвеждаме.

При локума имаме над 70% пазарен дял, а при карамелажните бонбони – над 60%. При халвата сме с над 20% и се борим за първото място с чуждестранни конкуренти.

Основното предизвикателство е силната конкуренция – както от български, така и от чуждестранни производители. В същото време потребителите стават все по-взискателни и следим внимателно промените във вкусовете им, включително насочеността им към по-малко захар и се стремим да отговорим на това.

Какво очаквате да постигнете с инвестицията?

Целта е да увеличим производителността с около 50%. В рамките на три години искаме да се наредим сред петте водещи производители на вафли в България.

Имаме и историческа причина да бъдем амбициозни. В края на 80-те и през първата половина на 90-те години вафли, произведени в Горна Оряховица, са стигали до пазари като Монголия. Цели композиции са тръгвали оттук с продукция за износ.

Планирате ли “Чайка” отново да излезе извън България?

Да. Планираме излизане на външни пазари и възстановяване на контакти с партньори, с които сме работили в миналото.

Навсякъде, където продуктите ни са добре приети и пазарните условия го позволяват, виждаме възможност за развитие.