Действително има сериозно напрежение сред собствениците, съдружниците и управителите в малки фирми заради въведените тази година промени в кодекса за социално осигуряване. А именно, вече задължително се начисляват осигуровки на лица, които едновременно са управители и служители на дадена фирма, а в някои случаи те са и нейни собственици.
Така тези хора са длъжни да внасят осигурителни вноски за всяка заемана длъжност или трудова дейност.
За проблема на малките фирми:
Огнян Георгиев е едноличен собственик на фирма за услуги. Всеки месец той внася 115, 50 лв. осигуровки върху минималния осигурителен доход от 420 лв. Ако изпълни указанията на НАП, размерът на месечните му осигуровки ще скочи до 412 лв, защото освен като работещ, той ще трябва да се осигурява и като управител на фирмата, върху сумата от 700 - 800 лв.
"Практически ние не ги изкарваме тези пари, за да можем да ги платим. Това значи фирмата трябва да излезе не на 0, а на минус. Трябва да отида да ги открадна отнякъде, за да мога да ги дам. Защото реално управленска дейност сега в момента няма, аз се управлявам сам на автопилот", заяви той.
Във всяка счетоводна къща поне 60% от обслужваните фирми няма да издържат на натиска с осигуровките и ще затворят, смятат счетоводители. От Националната агенция по приходите са категорични, че осигуряването върху всяка извършвана дейност е задължително
"Когато лицето упражнява дейност на повече от едно основание, то задължително трябва да е осигурени за всички дейности и това произтича от закона от кодекса за социално осигуряване. Указанието е следствие от законодателните изменения от началото на годината и всички трябва да се съобразим", коментира Димитър Бойчев, експерт от НАП.
Счетоводителите се опасяват, че влизането на промените със задна дата от 1 януари ще доведат до истински хаос в счетоводната и осигурителната система.
"До този момент много фирми са си платили своите осигуровки за януари и за февруари. Значи трябва да се прехвърлят вноските на тези собственици, защото до момента те се внасят по ЕГН , а ако започнат да се внасят по договор за управление и контрол, тези вноски трябва да се внасят по БУЛСТАТ. Ние трябва да пускаме заявления да се прехвърлят вноските от един плащане на друг вид плащане," заяви Нора Димитрова, счетоводител.
Основният довод на данъчните е да бъдат принудени некоректните осигурители да изплащат или начисляват трудовите възнаграждения, така че вноските да постъпват ритмично по фондовете на държавното обществено осигуряване.
"Тези, които ги изпълняват, те просто няма да се притесняват (...) Това е волята на законодателя - ние изпълняваме закона", категоричен е Бойчев.
Според счетоводители с новите правила вместо да се напълни държавната хазна, ще се получи обратен ефект.
И предприемачи, и счетоводители са убедени, че финансовата криза не е най-подходящото време за такива мерки.
Ръководството на Националната асоциация на българския бизнес настоява да бъде отменено указанието на Националната агенция за приходите. Ако това не се случи на 15 март ще има протести.
В становището на Асоциацията на българския бизнес до финансовия министър се казва още, че указанието е поредния удар, който нанасят върху малкото оцеляващи в кризата работещи фирми. Заради силното недоволство, от Националния осигурителен институт вече е поискано експертно становище. До момента нито НОИ, нито в НАП знаят каква е събираемостта за първите месеци от новата година. Няма и прогнозни приходи заложени в бюджета от тази промяна в социалното осигуряване.
И за самоосигуряващите се не е лесно, защото от тази година се вдигнаха вноските им на базата на по-високия осигурителен минимум - от 260 на 420 лева.
Едно от най- засегнатите съсловия е на общопрактикуващите лекари. Джипитата казват, че са натоварени с плащанията за наеми, мед сестри, спешна помощ при нередовни плащания от здравната каса, а по-високите осигуровки допълнително ще увеличат бремето им.
От тази година моряците също ще трябва да се самоосигуряват и за пенсия, и за общо заболяване те ще могат да избират размера на осигурителния доход между 420 и 2000 лева.
"Сега лицето само може да определи върху какъв доход да се осигурява, а българският работодател е изцяло освободен да внася пари за държавното обществено осигуряване", заяви Вержиния Заркова, нач. отдел НОИ.
Промяната в осигуровките за моряците и новият термин „морско лице" всъщност ще засегне малка част от плаващите на кораби, защото нововъведението се отнася единствено до тези с български работодател.
"Той е задължен да плаща осигуровки за времето, в което е в трудово правоотношение, ако има договор за 6 месеца с работодателя. Тогава 3 месеца ще бъде на кораба, три месеца ще почива на брега и ще плаща осигуровки за шест месеца. През останалото време, когато вече е лице без трудово правоотношение, той е лице извън тези изменения на закона (...) Той се води безработен и тогава трябва като безработен да се осигурява", коментира Иван Велков от Моряшкия професионален съюз.
В България в момента има над 220 хиляди самоосигуряващи се върху минималния осигурителен праг. След покачването му от 260 на 420 лева се окачва, разбира се ако се запази бройката самоосигуряващи се, приходите в хазната да скочат с 40%.
