Еуфория на европейските пазари

Еврото далеч не е дългосрочно спасено, коментира за bTV финансистът Любомир Христов

Мисията на Брюксел за спасяване на еврото е на път да успее. Европейските пазари са в еуфория от ръста на единната европейска валута. След срива, еврото си стъпи на краката, след като страните от Еврогрупата приеха спасителен план от близо 750 милиарда евро.

Реакциите на новината от Брюксел. Кореспонденция на Антоанета Николова:

Пакетът включва комбинация от заеми и гаранции. Целта му е да предотврати атаките на пазарите срещу по-слабите икономики в еврозоната като Португалия, Испания и Ирландия, за да не последват и те съдбата на Гърция. В спасителния фонд от над 750 милиарда евро участват страните от еврозоната, заедно с Международния валутен фонд.

"Урокът от тази криза е - ако искаш съюз с обща валута, то трябва да имаш и обща икономика. Това означава, че всяка страна-членка трябва засили задълженията си към останалите и да се стреми да подпомага растежа на съюза като цяло”, коментира Жозе Мануел Дурао Барозу - председател на ЕК.

Европейската централна банка също предприеме сериозни мерки, за да защити еврозоната от спекулациите на пазарите. Банката възнамерява да започне изкупуване на държавни облигации, което означава отпускане на заеми на правителствата от еврозоната.

"Нашите лидери скъсаха договора от Маастрихт. Вече няма клауза слабите страни да не бъдат спасявани, а Европейската централна банка стана гарант за това. Може би убийството на еврото беше неизбежно. Сега обаче идва ред на новото - съживено евро, да се завърне на пазара, въпреки, че сигналите за успех не са окуражаващи”, заяви Даниел Грос - дир. център за европейски изследвания.

Въодушевен от позитивните резултати президентът на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише обяви, че възстановяването на световната икономика е неравномерно, но растежът е "потвърден".

За нашата икономика - репортаж на Богомил Грозев:

Средства от тези 750 милиарда евро няма да влязат в България. Тези пари са заделени за държави, които са, така да се каже, сериозно закъсали. Но България за момента не е сред тях.

Иначе, като ефект за икономиката на страната ни, мерките ще се отразят положително, тъй като икономиките на страните от Евросъюза са нещо като скачени съдове. Или с прости думи казано - стабилизирането на международните пазари е добра новина и за България. От БНБ са категорични, че рискове за банковия сектор и за цялата икономика на страната засега няма.

Според подуправителя на Българската народна банка Калин Христов пакета от мерки на Европейския съюз за момента няма да се отрази нашата икономика. Заделените от ЕС средства са вид фонд, който гарантира, че ако дадена държава изпадне в много голям дефицит или има затруднения с покриването на текущите си дългове, Евросъюзът ще подпомогне страната със средства, но при определени условия.

"Това е случай на нужда, в случай, че не могат да вземат пари от пазарите. Не е механично даване. И даването на финансиране на тези държави няма да бъде безусловно. То ще бъде като програма на МВФ, която винаги включва някакви предварителни условия, които трябва да изпълниш, за да се стартира програмата и след това да изпълняваш други условия, за да получиш и другите пари. През каквото ние всъщност сме минали на практика 1998-2001 г. - ние имахме споразумение с МВФ, което имаше същата форма”, обясни той.

Съществуването на такъв спасителен механизъм внася спокойствие в международните пазари.

"Португалия, например, нейните данни абсолютно не предполагат, че тя трябва да бъде поставяна на такъв голям натиск. Просто паниката, напрежението, чисто масовото поведение на инвеститорите или някои използват да спечелят пари от това - най-вече американски банки”, допълни Христов.

От БНБ са категорични, че нашата банкова система все още е много стабилна. Според подуправителят на Народната банка това важи и за банките, които са собственост на гръцки финансови институции.

"Гръцката банкова система е 500 милиарда евро депозит. Ние имаме финансиран 3 милиарда. Никой не би тръгнал да си решава проблемите, като вземе от София 3 милиарда евро. Не работи така механизма”, заяви той.

От БНБ са категорични, че т.нар. "криза с еврото” е до известна степен спекулативна и определянето на някои страни, като например - Португалия като "черните овци" на Еврозоната е пресилено.

Еврозоната далеч не е спасена. Ясно е, че тя е половинчато зачената. Еврото не е спасено дългосрочно, необходима е дисциплина. Това коментира на живо в bTV Новините Любомир Христов - бивш член на управата на Българската народна банка, а сега председател на Института на дипломираните финансови консултанти.

В краткосрочен аспект планът е чудесна мярка, казват пазарите, особено американските. Това е глътка въздух за известен брой месеци, допълни той.

Нашата страна в момента е печеливша не от това, което става, а от това, което можеше да стане, ако нямаше план – катастрофата в рамките на ЕС да започнат да се кредитират. Съвременният свят е такъв, че без живителните сили на кредита, всичко спира, беше категоричен Христов.

Финансовите пазари реагираха бурно на спасителния план за Еврозоната. Всички борсови индекси скочиха нагоре, а еврото възвърна силата си спрямо долара. Връщането на доверието в общата валута обобщава Валентин Костов.

Финансовите и икономическите министри работиха почти цялата минала нощ, за да постигнат решение преди отварянето на финансовите пазари тази сутрин. Те се споразумяха да създадат гаранционен фонд за подпомагане на изпаднали в кризисни ситуации страни от Еврозоната. Очакванията са той да бъде общо от около 500 милиарда евро. Международният валутен фонд също ще участва с половината от тази сума, като пакетът стабилизационни мерки може да достигне 750 милиарда евро.

"Това, което се случи миналата седмица, е, че инвеститорите загубиха доверие в Европейския съюз и Международния валутен фонд. Те направиха толкова малко, толкова късно и с такова безразличие, че пазарите започнаха да продават като си мислеха, че те никога няма да заработят заедно. След пазарлъците през уикенда те успяха да вземат завоя, защото не само дадоха пакет помощи за Гърция, а и защото дадоха гаранции за другите застрашени от фалит страни”, коментира Сам Стоувал, финансов анализатор от Уолстрийт

В усилията за възвръщане на стабилността в Еврозоната ще се включи и Европейската централна банка, която ще започне да изкупува държавния дълг за по-застрашените страни. Тези мерки внесоха въодушевление на пазарите. Борсите в Лондон и Франкфурт приключиха с 5% повишение. Рекордни за деня стойности от 11 до 13% отчетоха пазарите в потенциално застрашените от бюджетна криза Италия, Испания и Португалия.