Управляващите: Никой не е лъгал "Евростат" и ЕК

На международните пазари застраховките срещу държавен фалит на България поскъпнаха значително

На международните пазари застраховките срещу държавен фалит на България поскъпнаха значително след изразените вчера, 8 юни, съмнения на Европейската комисия в коректността на данните за родната икономика. По данни на агенция „Блумбърг” котировките по т. нар. „кредитни суапове” достигнаха най-високо ниво от 11 месеца насам. Но все още са далеч под нивата от края на 2008 г., когато се разрази световната финансова криза, т.е. в миналото сме били много по-рискови.

Т. нар. „застраховки срещу държавен фалит на България” днес за кратко време се котираха по-скъпо дори и от тези на Унгария, която в началото на седмицата обяви 7% бюджетен дефицит.

Суаповете за кредитен риск със съкращението Си Ес Ди са косвен индикатор какви са настроенията на инвеститорите към една страна или компания. Тези котировки оказват влияние и върху лихвите по заемите, които взема страната ни.

За реакциите у нас по темата кой лъже за състоянието на държавните финанси:

Управляващите са категорични, че никой не е подвеждал „Евростат” и Европейската комисия. Финансовият министър Симеон Дянков напомни, че заради откритите анекси по договори на предишния кабинет България сама ревизира данните за бюджетния дефицит за миналата година. От 1,9% числото бе завишено на 3,9%.

„Ние всъщност сме нотифицирали „Евростат” по наше собствено желание и с тази нотификация те просто трябва да дойдат и да проверят. Разбира се, ние ще им отворим всички книги. За мене е било винаги добре МВФ, СБ, „Евростат” и ЕС да идват и да ни разглеждат данните”, каза финансовият министър.

Дори според Дянков тази проверка може ясно да разграничи страната ни от проблемните държави в евросъюза като Гърция. Директорът на Националният статистически институт Мариана Коцева също не е притеснена.

„Не може въобще да се прави паралел с Гърция, защото Гърция на няколко пъти си подаваше различни данни. В нашия случай въобще не става въпрос за такова нещо. Ние сме си подали веднъж данните и те са одобрени от Европейската комисия. Затова няма проблем с НСИ. И на НСИ ни предстои регулярна визита с проверка, която се прави на всеки две години във всички европейски страни”, каза Коцева.

Според независимите икономисти и анализатори, ако предстоящата проверка потвърди съмненията на „Евростат” и на Европейската комисия, това ще е изключително лош атестат за България, но ако пък получим положителни констатации, доверието към страната ни ще се повиши.

Според икономистите когато променяме данните за дефицита през 3-4 месеца това обърква всички външни наблюдатели, включително и Европейската комисия.

„До някъде е нормално европейските ни партньори, за които е много важно да спазваме бюджетна дисциплина, виждайки, че ревизираме бюджета от едни много добри позиции на разумен бюджет, към такива надхвърлящи лимита от 3%, може би е наистина най-добре и абсолютно нормално да дойдат и да проверят лично какво става”, заяви Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

За парламентарните реакции:

Иван Костов поиска оставки за онези, които са представяли твърде розови цифри пред Европа. От "Коалиция за България" пък настояха, премиерът да предостави данни за договорите, за които управляващите твърдят, че са неразплатени от предшествениците им и са за над 2 милиарда лева, и за които се смята, че са предизвикали скрития дефицит.