Бизнесът даде срок до събота за вдигане на гръцките блокади
БГ Бизнес
Декларираните загуби до момента са за над 2 млн. лева
Над 2 млн. лева са загубите на българските фирми, декларирани в кризисния щаб за състоянието на граничните пунктове с Гърция. От там очакват ново затягане на блокадите.
Причината е, че в редиците на протестиращите фермери тече непрекъснато прегрупиране на организационните комитети, които променят исканията към гръцкото правителство.
Част от стачкуващите са съгласни на преговори с властите в Атина, други - не. На горещата телефонна линия в кризисния щаб вчера са постъпили три сигнала от български фирми, които са обявили загуби от близо 40 000 лева.
Представители на българския бизнес запознаха премиера Борисов със загубите си от гръцката стачка. Те дадоха срок до събота на фермерите да прекратят блокадите. Ако дотогава трафикът през граничните пунктове не бъде отпушен, нашият бизнес ще затвори пътищата от българската страна на границата. Премиерът е запознал бизнеса с хода на преговорите с гръцкия кабинет. Страната ни поддържа постоянна връзка и с Еврокомисията.
Още в първите дни на блокадата, българското правителство обяви намерението си да заведе иск в съда в Люксембург заради загубите, които понася българския бизнес. Светослав Иванов, който се опита да разбере какъв е механизмът, чрез който България може да бъде компенсирана.
Главната задача на този съд е да наблюдава дали държавите членки и институциите на ЕС спазват изискванията на законодателството. Съдът разполага с правомощия да урежда юридически спорове, както между държавите членки на ЕС, така и между предприятия и частните лица.
Това е много важно, защото все още не е ясно какви аргументи ще избере страната ни, за да докаже загубите, които търпи бизнеса. А когато исковата молба идва от бизнеса, тогава нещата са много по-лесно доказуеми. Това е мнението на доцент Георги Генов, декан на факултета "Международна икономика и политика" в УНСС.
- Европейската комисия още не е конституирана. Предстои изслушване на още кандидати за комисари и от тази гледна точка, тя не може в този състав да действа. Второто, което е, че ЕК действа, когато постъпи предложение, възражение или искане, каквото досега не се е разчуло, че българското правителство е депозирало- обясни доц. д-р Георги Генов
- Нали премиерът казва, че всеки ден говори с Европейската комисия?
- Има разлика всеки ден да говорите със съдии и прокурори и да заведете искова молба. Технически при тези разговори получаваме само изрази на симпатия и съчувствие и така нататък, което надали удовлетворява пострадалите.
- Какъв е механизмът по който можем да заведем иск срещу Гърция?
- Аз мисля, че реалната възможност е в лицето на непосредствените фирми, които са заинтересовани - производители, износители и осигуряващите транспорт. Те биха могли да се обърнат към Първоинстанционния съд на Европейската общност и да заведат дела срещу гръцкото правителство. Фирмите една по една могат много лесно да докажат загубите и пропуснатите ползи. Също така могат да го направят по браншови организации. Освен това българската държава би могла да апелира към тия гръцки фермери повечето, от които на изток от Солун се занимават с поливно земеделие с водите на река Места. Ние бихме могли да денонсираме двустранно споразумение или просто да ги заплашим с това и да ги лишим от възможност за нова реколта. Това също би било фиктивно средство за въздействие – смята Генов.
Тук трябва да се направи уточнение, че това не е призив на доцент Генов, а просто една от възможните крайни мерки в случай на задълбочаване на протеста на гръцките фермери. Наистина има българо-гръцка спогодба за съвместно използване на водите на река Места, която захранва много голяма част от обработваемата земя в северна Гърция преди да се влее в Егейско море.
