Проектозакон предвижда отказ от потребителски кредит до 14 дни

Потребителският кредит вече ще са в размер до 147 000 лева

Потребителският кредит вече може да бъде в размер до 147 000 лева - над три пъти повече от досегашната сума. Заедно с това клиентът ще има правото в 14-дневен срок да се откаже от договора за заем, без да дължи обяснение на банката. Това са част от промените в закона за потребителския кредит, които прие правителството. Десислава Златкова разказва повече за тях.

Сами ще познаете когато новият закон за потребителския кредит влезе в сила, защото рекламите за заеми вече ще се изписват с еднакъв шрифт - не само лихвения процент, но и  общите разходи, които да ви дадат представа за реалната му цена.  

Над 90% от клиентите с потребителски кредит няма да дължат обезщетение на банката си, ако решат да погасят заема предсрочно. Изключение правят само тези, които са подписали договор с фиксиран лихвен процент.

Когато кредитът е с фиксиран лихвен процент за целия срок, банката може да предяви иск за обезщетение – максимум 1% от стойността на останалата сума за връщане. Милор Иванов вече е чул за тези готвени промени в закона, но въпросът за предсрочно погасяване на кредита му не стои. От март насам той получава само по половин работна заплата, така че амбицията е да успее да внесе навреме месечната вноска.

„Аз съм като пенсионерите - първо гледам какво имам да плащам на кредиторите и след това си разпределям бюджета”, признава мъжът. За година, годишният лихвен процент на Милор Иванов е увеличен от 11.75 на 12.75%.

Промените в закона задължават кредитора, преди да влезе в сила промяната в годишния лихвен процент, задължително да информира клиента си. Сред целите на промените са да се въведе т.нар. отговорно кредитиране - кредиторът да извърши справка в ЦКР за кредитното досие, кредитната история, има ли потребителят неплатени сметки - казва един от авторите на проекта, Емил Алексиев.

„Ако кредитното досие е с някакви минуси, това най-вероятно ще води до отказ от отпускане на кредит”, каза Алексиев.

Според Милор Иванов банките в бъдеще все пак трябва да оценяват и причините, заради които клиентът им е бавил плащанията, особено по време на криза, когато  все повече хора остават без работа.