По-големите санкции за неистински данни няма да променят политиката на банките

Според банкерите малка част от кредитите са изтеглени с фалшиви документи

Увеличаването на санкциите при попълване на документи с невярно съдържание при кандидатстване за кредит и разширяването на обхвата на това наказание няма да доведе до съществени промени в политиката на банките и в поведението на измамниците. Това е мнението на банкерите. Репортаж на Богомил Грозев.

В момента в Наказателния кодекс се инкриминират неистински данни, когато сте ги използвали, за да получите облекчени условия по заема. Промените предвиждат разширяване на обхвата, така че санкцията да важи изобщо за получаването на кредит. Проектът предвижда и увеличение на наказанието, което трябва да стане от 1 до 6 години затвор.

Според  члена на Асоциацията на банките в България, сега действащият закон е работещ. Проблемът е в правозащитната система.

"Той и сега е доста обхватен. Пак казвам, сега нещата се изясняват и стават по-добри, но всъщност ако се разтърсите надали ще намерите хора, осъдени по тези текстове. Тоест, правенето на тези текстове живи, да заработят в реалния живот, е ключов въпрос за правозащитната система", заяви банкерът Левон Хампарцумян.

Според банкера, делът на измамниците в банковия сектор е много малък - под 2 процента.

"Има цяла индустрия в България, която създава фалшиви документи, лични, за доказване на доход. Така че някой теоретично би могъл да отиде в някоя банка, с наръч от фалшиви документи и да получи кредит, който иначе не би получил", допълни Хампарцумян.

"Това е непрекъснат процес. Опитваме се да проверяваме информация. Това вече е въпрос на наша технология". 

Делът на лошите кредити у нас е малко над 8%. Но според банкерите от тях малка част са кредити, изтеглени с фалшиви документи.

Според бранша голямата част от злоупотребите са направени преди няколко години, когато много банки имаха агресивна и отворена политика за привличането на нови клиенти.