1 USD
1.80911 BGN
Петрол
Bitcoin
$70,477.0

Хартийки, които събират и разделят семейства: История на българските банкноти

Хартийки, които събират и разделят семейства: История на българските банкноти

Кратка история на старите български банкноти

Макар банкнотите да са в ръцете ни всеки ден, рядко се замисляме кога за първи път българите сме разполагали с наши собствени пари.

Ценни хартийки, които събират и разделят семейства и приятелства…

Банкнотите се появяват късно в Османската империя през 1863 г. В нейните рамки циркулират различни парични единици, в резултат на засиленото икономическо влияние на великите сили.

Широкоразпространените франкове, талери и гулдени се срещата заедно с полуекзотични валути като шведска и и индийска рупия.

Стари български банкноти

В първите години след Освобождението тази тенденция се запазва и в територията на Княжеството България, като броят на чуждестранните валути достига 22. За разлика от първите български монети, отсечени още през 1881 г., създаването на левовите банкноти отнема повече време. За да стане това възможно, на 27 януари 1885 г. е приет закон за Българската народна банка.

Още през септември е отпечатана първата емисия с номинали от 20 и 50 лв., която има златно покритие или т. нар. златен стандарт. На кратко това означава, че банкнотите могат да бъдат разменяни срещу определено количество злато.

Снимка: БНБ

Тук идва един особен момент. Поради липса на собствена печатница се налага България да печата своите пари в чужбина. Първата емисия се осъществява в столицата на Руската империя Санкт Петербург.

Снимка: БНБ

В този период почти всички банкноти се връщат в касата на банката, защото българите гледат с недоверие на новите български пари. Това се случва предимно, защото голяма част от населението до този момент живее в селата, където стандартно се плаща в натура.

Снимка: БНБ

Две години по-късно се появява банкнота от 100 лв., на чиято лицева страна за първи път има изображение включващо майка с дете, облечени с народни носии. Емисията от 1890 г. вече е отпечатана в Лондон, като на номинала от 10 лв. място намира детайл от картината „Розобер в Казанлък“. Неин автор е пътешественика Феликс Каниц, известен с изследователските си трудове за България, която посещава 18 пъти.

Снимка: БНБ

Хартиените пари изместват монетите едва в началото на новия век. Широкото им разпространение има и своите минуси, т.к. ценните хартийки от емисията „Орлов“, носеща името на руския автор на проекта стават обект на изкусни фалшификации.

Снимка: БНБ

Раят за фалшификаторите идва през 1928 г. когато дори е разкрита нелегална печатница за фалшиви пари в затворническа килия в Централния софийски затвор.

Политическата конюнктура през Първата световна война се отразява и на българските банкноти, тъй като и трите военни емисии са отпечатани в Лайпциг и Берлин, Германия. След края на войната икономическото състояние на страната е тежко, но в художествен план банкнотите бележат възход. Никола Кожухаров и Димитър Туджаров стават автори на художествен проект на емисия, отпечатана в Ню Йорк през 1922 г.

Номиналите вече достигат до 1000 лв. заради следвоенната инфлация, а по ирония на съдбата в края на десетилетието тази съдба достига и САЩ под формата на Голямата депресия. Тя се отразява и на българската икономика, като през 1931 г. БНБ прекратява издаването на златния стандарт.

Снимка: БНБ

Едва в този период България започва да печата на своя територия банкноти. На две от тях са изобразени важни фигури от българската история Христо Ботев и цар Борис III.

Снимка: БНБ

Ликът на монарха във военна униформа ще краси емисиите до края на Втората световна война.

Снимка: БНБ

След 9 септември 1944 г. тенденцията се променя и следващото десетилетие символите на новата власт ще я пропагандират и през изображенията на националната валута. Ликът на Георги Димитров започва да се комбинира с този на работници от предприятия.

Снимка: БНБ

И така стигаме до наши дни, когато българските банкноти са познати а всички ни, а нови емисии се появяват периодично…

Очаквайте още за историята на съвременните банкноти!

Вижте повече във видеото от предаването "Фермата" и Българска история.  

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерии